Инкретините са хормони, които се произвеждат постпрандиално от чревни секреторни клетки, попадат в циркулацията, свързват се със специфични рецептори и способстват за включването на хранителните вещества в метаболитните пътища.

Именно ролята на инкретините във физиологията на метаболизма и лечението на захарен диабет тип 2 разглежда проф. д-р Мария Орбецова в новия материал на Дигитален колеж по диабет.

Доказано е, че инкретините подобряват прандиалната и постпрандиалната инсулинова секреция. Но двата инкретина много бързо се разграждат от ензима дипептидилпептидаза 4 (DPP-4). Затова инкретинбазираните терапии се основаваха на инхибитори на DPP-4, както на GLP-1 RA, които са устойчиви на действието на този ензим.

Във видеото ще запознаете с нарушенията, които се  наблюдават в инкретиновия ефект при ЗДТ2, като един от тях е намаленият отговор към GIP и GLP-1. Тогава пред науката възникна въпросът могат ли инкретинови терапии от следващо поколение да комбинират ползите от GIP и GLP-1.

Вижте какви са ползите от такава комбинация по отношение на директното и индиректното въздействие на двата инкретина  >>>> ТУК>>>>