Научно направление: Зоонози / Zoonotic Diseases / Zoonoses

Подход / Концепция: One Health (One Health – One Medicine – One World)

Кърлежи и кърлежово-преносими инфекции (Лаймска болест, Марсилска треска и др.)

Ticks and Tick-borne Diseases (Lyme borreliosis, Mediterranean Spotted Fever, etc.)

Кърлежите са познати на човечеството от дълбока древност. Едва през 19-ти и 20-ти век се доказа тяхната способност да бъдат преносители („вектори“) на много заболявания при животните и човека. Кърлежите са членестоноги и преминават през три основни стадия в своето развитие: ларва, нимфа и възрастни (мъжки и женски / имаго). Нимфата и имагото имат четири чифта крачета, а ларвите само три чифта. Структурата им е компактна: тяло и хоботче, като тялото е  без характерно деление на глава, гърди и коремче. Кърлежите са не само преносители на различни болестотворни микроорганизми, но могат да бъдат и резервоари на тези патогени (като напр. Borrelia burgdorferi, Rickettsia conorii, Anaplasma phagocytophilum и др.). Притежават способността да предават микроорганизмите от поколение на поколение (трансовариално), но и от стадий на стадий (трансфазално). Две основни семейства кърлежи имат епидемиологично значение за нас, а именно сем. Ixodidae (т.нар. твърди кърлежи) и сем. Argasidae (т.нар. меки кърлежи).

Два са основните видими признака на различие: (1) меките кърлежи нямат гръбно твърдо щитче, което е налично при твърдите кърлежи; (2) хоботчето при възрастните форми е разположено на предния край на тялото и се вижда гръбно, а при меките е разположено на коремната страна на тялото. Меките кърлежи обитават закрити пространства (дупки, цепнатини и т.н.), а твърдите обитават откритите пространства (зелени площи, гори, храсти). Аргасовите кърлежи (меките) издържат продължително време на гладуване и имат голяма продължителност на живот (повече от 10 години). Иксодесовите (твърдите) кърлежи са по-слабо устойчиви на гладуване и живеят по-кратко (няколко месеца до три години).

Твърдите кърлежи се хранят еднократно във всеки стадий, но процесът е бавен и силно увеличават теглото си по време на хранене (около 100 пъти). Нимфите и имаго формите на меките кърлежи се хранят неколкократно, но бързо (минути до няколко часа) и слабо увеличават теглото си при хранене (около 10-12 пъти).

Аргасовите кърлежи не се закрепват здраво, не произвеждат закрепващо вещество. При тях поетата кръв се концентрира главно в коксалните органи, като по време на хранене и след това излъчват коксална течност, която най-често съдържа и патогенни микроорганизми. Аргасовите кърлежи се свързват основно с предаването на кърлежовия възратен тиф.

Твърдите кърлежи имат силно развити стимули за намиране на гостоприемник и активно го следват и търсят подходящо място за запиване. Пробиват кожата с хоботчето, вкарват слюнка, която съдържа субстанции, които обезболяват запиването и възпрепятстват съсирването на кръвта. Образуват „циментова запушалка“, за да се предпазва изтичането на слюнка и капки кръв.

Семейство Ixodidae включва няколко рода. С водещо значение за хората и в частност нашата страна е Ixodes spp. (с основен представител Ixodes ricinus), наричани още овчи кърлежи, еленови кърлежи. Те се хранят от широк кръг бозайници, птици, влечуги и често хапят и хората. Големият набор от гостоприемници включва дребни гризачи, врабчоподобни, таралежи, зайци, катерици, диви свине и сърни. Младите стадии на кърлежите се хранят от по-дребни гостоприемници като горски мишки, а възрастните стадии се хранят от по-едри гостоприемници като говеда и елени. Именно по-големите гостоприемници са важни за поддържането на популациите от кърлежи.

Иксодосовите кърлежи предпочитат места с висока влажност. Благоприятният микроклимат може да доведе до пролиферация на кърлежите в редица местообитания,  но при условие, че има и подходящи видове гостоприемници. Това могат да бъдат пасища, градски паркове, широколистни и иглолистни гори. Този вид кърлежи участват в трансмисията на голямо разнообразие от патогени с медицинско и ветеринарно-медицинско значение, включително причинителите на Лаймска борелиоза, Кърлежов енцефалит, Човешка гранулоцитна анаплазмоза, Туларемия, Бабезиоза и други (Rickettsia helvetica, Rickettsia monacensis, Louping ill virus и Tribec virus).

С медицинско значение са и други твърди кърлежи, а именно представители на род Rhipicephalus. Тук спада Rhipicephalus sanguineus, така нареченият „кафяв кучешки кърлеж“. Паразитира главно по кучета, по-рядко по котки, зайци и копитни. Местообитанието са местата, където пребивават кучетата. Този кърлеж е вектор за инфекциозни патогени като Coxiella burnetii, Ehrlichia canis, Rickettsia conorii и Rickettsia rickettsii. При кучетата предизвикват заболявания като кучешка ерлихиоза и бабезиоза. В нашата страна основно е отговорен за трансмисията на причинителя на Марсилската треска при хората (Rickettsia conorii). Тя заедно с Лаймската борелиоза са двете най-чести кърлежови инфекции в България.

Важно е да се споменат и кърлежите от род Hyalomma, с водещ представител Hyalomma marginatum. Едър кърлеж, който активно преследва гостоприемника си. Този твърд кърлеж е двугостоприемников, следователно ларвите и нимфите паразитират върху един гостоприемник (птици, дребни бозайници, зайци), а възрастните форми върху друг по-едър гостоприемик (копитни животни, топлокръвни преживни животни, включително коне, овце, кози, камили, елени и диви свине). Кърлежите се срещат по открити площи, полета с растителни култури и храсталаци. Този кърлеж се счита за най-важният вектор на вируса на Кримска-Конго хеморагична треска (ККХТ) в Евразия.

Към твърдите кърлежи се причисляват и род Dermacentor. В евразийските степи, гори и планини Dermacentor marginatus, Dermacentor reticulatus и Dermacentor silvarum служат за вектори на причинителите на Кърлежова лимфаденопатия (Rickettsia slovaca и Rickettsia raoulti), Сибирски кърлежов тиф (Rickettsia sibirica), причинителите на туларемия, ку-треска и руски пролетно-летен енцефалит.

Видовото кърлежово разнообразие е голямо, а спектърът на инфекциозните патогени е голям и постоянно се обновява. Контролът върху кърлежовите популации може да бъде труден и подобно на други „вектори“ на заболявания, изисква интегриран подход за управление като се прилагат редица различни методи. Усилията са насочени от една страна към третиране на площите на местообитанието на кърлежите с инсектицидни средства. От друга страна мерки насочени към контрола на кърлежовите популация при различните видове гостоприемници. Следователно активно трябва да се грижим за дезакаризацията на домашните животни, домашни любимци и селскостопански животни.

Действия насочени към  избягвания на ухапвания от кърлежи при хората:

(1.) Носене на защитно облекло с дълги ръкави и дълги панталони, пъхнати в чорапи или ботуши;

(2.) Третиране на дрехите, чорапи и крачоли с продукти, съдържащ перметрин;

(3.) Използване на репеленти против насекоми върху откритата кожа.

Приложените репеленти трябва да съответстват на възрастта на човека и стриктно да се спазват препоръките на фирмата производител за интервали на приложение и място на третиране. Следните химични съединения са ефективни за действие срещу една или повече групи членестоноги: DEET; IR3535; Picaridin; Oil of lemon eucalyptus; Para-menthane-diol (PMD).

След всяко посещение на рискови места и активности на открито, винаги проверявайте цялото тяло за кърлежи. Те предпочитат мека кожа и окосмени участъци. Намерен кърлеж се отстранява незабавно от кожата.

Начин на отстраняване на членестоногото:

Ø Използвайте пинсети, за да захванете кърлежа възможно най-близо до повърхността на кожата;

Ø Издърпайте нагоре с постоянна, равномерна сила;

Ø Не въртете кърлежа;

Ø Не мачкайте кърлежа с пръсти, защото съдържанието на кърлежа може да предаде инфекциозен патоген;

Ø Ако части от кърлежа не могат да бъдат отстранени с чисти пинсети, оставете ги; рискът от предаване на инфекция е много по-малък от неотстранена част в сравнение с наличен прикрепен кърлеж;

Ø След като извадите кърлежа, почистете добре мястото на ухапване и ръцете си със спирт или сапун и вода.

Избягвайте т.нар. народни средства за отстраняване на кърлеж като напр. използване на лак за нокти, вазелин, горещ кибрит или алкохол. Те няма да накарат кърлежа да се „отдръпне“, а всъщност може да доведе до отлагане на повече слюнка от кърлежа (която може да съдържа инфекциозни патогени).

Познанията за тези членестоноги (кърлежите) активно се обновяват и обогатяват. Тяхното значение за здравето на животните и хората е голямо и изисква комплексни мерки за контрол и превенция. Нужни са много добри познания за борба и превенция с тях, а не страх и изолация.

Библиография

1. Centers for Disease Control and Prevention (CDC), Atlanta, USA.

2. World Health Organization (WHO), Geneva, Switzerland.

3. European Centre for Disease Prevention and Control (ECDC), Stockholm, Sweden.

4. Infectious Diseases Society of America (IDSA), Arlington, USA.

5. International Lyme and Associated Diseases Society (ILADS), USA.

6. Mead P. Epidemiology of Lyme disease. Infect Dis Clin North Am. 2022; 36(3): 495–521.

7. Strle F, Wormser GP. Early Lyme disease (Erythema migrans) and its mimics (Southern tick-associated rash illness and tick-associated rash illness). Infect Dis Clin North Am. 2022; 36(3): 523–539.

8. Crissinger T, Baldwin K. Early disseminated Lyme disease: Cranial neuropathy, meningitis, and polyradiculopathy. Infect Dis Clin North Am. 2022; 36(3): 541–551.

9. Shen RV, McCarthy CA. Cardiac manifestations of Lyme disease. Infect Dis Clin North Am. 2022; 36(3): 553–561.

10. Arvikar SL, Steere AC. Lyme arthritis. Infect Dis Clin North Am. 2022; 36(3): 563–577.

11. Halperin JJ. Nervous system Lyme disease – Facts and fallacies. Infect Dis Clin North Am. 2022; 36(3): 579–592.

12. McCarthy CA, Helis JA, Daikh BE. Lyme disease in children. Infect Dis Clin North Am. 2022; 36(3): 593–603.

13. Kobayashi T, Auwaerter PG. Diagnostic testing for Lyme disease. Infect Dis Clin North Am. 2022; 36(3): 605–620.

14. Marques A. Persistent symptoms after treatment of Lyme disease. Infect Dis Clin North Am. 2022; 36(3): 621–638.

15. MacQueen D, Centellas F. Human granulocytic anaplasmosis. Infect Dis Clin North Am. 2022; 36(3): 639–654.

16. Waked R, Krause PJ. Human babesiosis. Infect Dis Clin North Am. 2022; 36(3): 655–670.

17. Piantadosi A, Solomon IH. Powassan virus encephalitis. Infect Dis Clin North Am. 2022; 36(3): 671–688.

18. Rodino KG, Pritt BS. When to think about other Borreliae: Hard tick relapsing fever (Borrelia miyamotoi), Borrelia mayonii, and beyond. Infect Dis Clin North Am. 2022; 36(3): 689–701.

19. Dejace J. The role of the infectious disease consultation in Lyme disease. Infect Dis Clin North Am. 2022; 36(3): 703–718.

20. Beck A, Bjork J, Biggerstaff BJ, Eisen L, Eisen R, Foster E, et al. Knowledge, attitudes, and behaviors regarding tick-borne disease prevention in Lyme disease-endemic areas of the Upper Midwest, United States. Ticks Tick Borne Dis. 2022; 13(3): 101925.

21. Cuadera MKQ, Mader EM, Safi AG, Harrington LC. Knowledge, attitudes, and practices for tick bite prevention and tick control among residents of Long Island, New York, USA. Ticks Tick Borne Dis. 2023; 14(3): 102124.

22. Del Cerro A, Oleaga A, Somoano A, Barandika JF, Garcia-Perez AL, Espi A. Molecular identification of tick-borne pathogens (Rickettsia spp., Anaplasma phagocytophilum, Borrelia burgdorferi sensu lato, Coxiella burnetii and piroplasms) in questing and feeding hard ticks from North-Western Spain. Ticks Tick Borne Dis. 2022; 13(4): 101961.

23. Eisen L. Personal protection measures to prevent tick bites in the United States: Knowledge gaps, challenges, and opportunities. Ticks Tick Borne Dis. 2022; 13(4): 101944.

24. Eisen L. Tick species infesting humans in the United States. Ticks Tick Borne Dis. 2022; 13(6): 102025.

25. Kahl O, Gray JS. The biology of Ixodes ricinus with emphasis on its ecology. Ticks Tick Borne Dis. 2023; 14(2): 102114.

26. Quarsten H, Henningsson A, Krogfelt KA, Strube C, Wenneras C, Mavin S. Tick-borne diseases under the radar in the North Sea Region. Ticks Tick Borne Dis. 2023; 14(4): 102185.

Гл. ас. д-р Магдалена Баймакова, д.м.

Лекар, Специалист "Инфекциозни болести"

06 юни 2023