Д-р Трифон Вълков е специалист по инфекциозни болести към Катедрата по инфекциозни болести към Медицински университет – София. Практикува в Инфекциозна болница „Проф. Иван Кирков”.

Д-р Вълков, къде по тялото най-често се откриват кърлежите?

Кърлежи могат да бъдат открити в по-голяма честота по откритите части на тялото. Това са долните и горните крайници и главата. Обикновено те са в контакт с тревистите растения, по които остават кърлежите. Когато човек закачи такова растение, кърлежът буквално прескача върху него. Той избира местата около сгъвките, където кожата е най-фина и най-тънка.

Ако вече сме забелязали кърлеж по тялото, какво да направим?

Повечето хора се притесняват и като видят кърлеж, отиват в медицински център, където той да бъде отстранен. Истината е, че отстраняването му не крие толкова голям риск, колкото повечето хора си мислят. Единствената голяма грешка, която допускат при изваждането, е, че спазват определени „народни“ прийоми. Въртят го обратно на часовниковата стрелка, слагат олио и други неща, с идеята кърлежът сам да се откачи. Това крие рискове и някои от тях са опасни. Такива са например изгарянето на кърлежа с цигара и поливането му с олио.

Това, което хората не знаят, е, че когато кърлежът попадне в човешкия организъм, неговата глава, заедно със смукателния апарат навлизат изцяло в кожата и подкожието. Те дишат с крачката си – той има т.нар. сифончета по тях, които остават извън кожата. В момента, в който поставим капка олио или някакъв друг разтвор, кърлежът буквално се задавя, а това води до повръщане. Ако преди това е паразитирал върху друг гостоприемник, се увеличава драстично рискът, заразена кръв да попадне в раната.

Кърлежът трябва просто да бъде хванат с гумена ръкавица или с една салфетка и да бъде издърпан обратно на посоката, в която се впил, с едно по-рязко движение. Тук опасността идва от това, той да бъде смачкан и част от него да попадне отново в раната или по пръстите.

Тук има един мит, че ако част от кърлежа остане в раната, той ще продължи да „работи“. Няма такова нещо. Опасността е, че ако се разкъса тялото му, част от това, което е приел, попада отново в раната и има риск от заразяване, тъй като не знаем дали преди това той не паразитирал върху заразен с някое заболяване гостоприемник. Кърлежите могат да бъдат резервоар за някои болести и те могат да я пренесат от един към друг гостоприемник.  

Затова е добре лекар да види какво се случва. Разбира се, има хора, които живеят далече или се намират на излет в планината и няма как да чакат дълго време медицинско лице да им помогне. Има заболявания, чиято вероятност да се развият е право пропорционална на времето, през което кърлежът е бил в човешкия организъм. В такива случаи е по-добре максимално бързо той да бъде изваден от тялото. Няма нищо страшно и ако хората знаят как да го направят сами, нека да действат.

Кой са най-разпространените заболявания, предавани от кърлежите в България?

За България заболяването с най-висока честота е лаймската борелиоза, следвана от марсилската треска и някои други като ку-треската и някои вирусни хеморагични трески. За Централна Европа едно от заболяванията с висока честота е пролетно-летният менингоенцефалит.

Какъв процент от кърлежите у нас са заразни?

Не съм попадал на данни, специално за България, но мога да Ви кажа със сигурност за Германия, Австрия, Лихтенщайн и Швейцария. По данни на Института „Роберт Кох“ в Западна и Югозападна Германия, където честотата на ухапвания е най-голяма, цифрите се колебаят средно между 13% и 17% през различните години.

Какви изследвания се правят и в какъв период след ухапването?

За всяко едно заболяване има различни препоръки. Най-честото е лаймската борелиоза, която се причинява от различни видове бактерии от рода Борелия. Хората се интересуват след ухапване дали трябва да си направят изследване и дали е необходима антибиотична профилактика. Първо искам да напомня, че човек няма как да е сигурен дали кърлежът, който го е ухапал, е носител на заболяването. Да предположим, че той е носител на борелиоза. Това не означава, че на 100% ще я предаде на ухапания. Вероятността се увеличава с времето, но то въобще не е малко. Необходими са минимум 16-20 часа да е впит в човешкия организъм, за да предаде заболяването. Това обаче е в контраст с марсилската треска, където предаването става в рамките на самото ухапване.

Всички уважавани европейски институции не препоръчват след изваждането му кърлежът да бъде изследван за каквото и да е било. Това, че трябва задължително да се направи изследване, са измислици, които не знам поради каква причина продължават да се подклаждат тук. Няма никакъв ефект от това нещо, защото доказването на наличието на причинител в кърлежа не означава, че ухапаният е заразен.

Диагнозата на лаймската болест е серологична, т.е. доказват се специфични антитела. Дори ако предложим, че борелията е попаднала в човешкия организъм, самият причинител в първите няколко седмици атакува тези клетки, които са отговорни за продукцията на антитела. Така те са с много ниска концентрация, защото са мишена на заболяването и няма кой в организма да произведе такъв висок титър. Така, ако човек си пусне изследване през първите 20 дни, в много голям процент от случаите то излиза фалшиво-негативно.

Трябва ли да се прави ваксина срещу тетанус при ухапване от кърлеж?

По принцип ваксината за тетанус е включена като задължителна в имунизационния календар. Предполага се, че всеки един от нас би трябвало да е имунизиран. Нещо повече. От всички 11 задължителни ваксини само две се препоръчват след 25-годишна възраст, както и да се правят реимунизации през 10 години. Една от тях е именно за тетанус, а другата за дифтерия.

Кърлежите са животинки, които снасят своите ларви в почвата. Там нормално има спори, които могат да попаднат върху хоботчето на кърлежа. Ако отворите някои западни ръководства, ще видите, че не говорят вече за лаймска болест, а за „lyme disease complex“. Той включва не само причинителя на лаймската болест, а и много други вирусни и бактериални причинители, един от които може да бъде спората на тетаничния бацил. Така че профилактиката с ТАТ ваксина в рамките на няколко часа след ухапването е доста удачна.

Добре ли е да се пие антибиотик профилактично и в кои случаи?

Това е голям мит в диагностиката и терапията на лаймска болест. Прословутите европейски школи не препоръчват употребата на антибиотик като постекспозиционна профилактика. Виждам, че най-често хората приемат доксициклин, което е грешка. Трябва да се лекува с антибиотик тогава, когато сме убедени в наличието на инфекция.

Какви са симптомите и признаците на лаймска болест?

При лаймската болест първият стадий е абсолютно безсимптомен. Това, което прави впечатление най-често, е появата на мястото на ухапването на характерно петно, което изглежда като мишена. То може да има доста различни размери – от една стотинка до 30-40 см. Това петно е известно като мигриращ еритем. То се появява в рамките на няколко часа след ухапването и се задържи от няколко часа до няколко дни. Ако го има, това говори в много висок процент от случаите, че става въпрос за лаймска болест. Отсъствието му не изключва наличието на заболяване.

Какви са симптомите на марсилската треска?

Там още в началото, след кратък инкубационен период от няколко дни, има висока температура, която достига 38-40 градуса. Тя е придружена с треска. На мястото на ухапването се образува некротична язвичка. Другото характерно за марсилската треска е появата на генерализиран макуло-папулозен обрив по цялото тяло, включително по дланите и стъпалата. Водещото в клиниката е тежкият токсико-инфекциозен синдром.

Получава ли се имунитет срещу някои от кърлежовите зарази и кои?

Такъв имунитет има към някои инфекции, но за жалост не съществува към лаймската болест. Ако човек развие лаймска болест, имунитетът, който се създава, е нетраен и с времето може да изчезне. Самата борелиоза има серотипове и имунитетът, който се създава, е не само нетраен, но е и към конкретния серотип.

Има ли дългосрочни последствия върху организма?

Лаймската болест е пример за т.нар. стадийно протичащо заболяване. Първият стадий е безсимптомен. Вторият засяга опорно-двигателния апарат и централната нервна система по формата на асептичен менингит и менингоенцефалит. В третия стадий се засяга отново опорно-двигателният апарат, сърдечносъдовата и нервната система. В литература е описана една триада на Баумуард-Гарин, която включва едностранна или двустранна пареза на лицевия нерв, развитието на асептичен менингит и полирадикулоневрит. Не винаги обаче и трите симптома се наблюдават едновременно.

В Германия предлагат ваксина срещу менингоенцефалит, пренасян от кърлежи. Как стоят нещата у нас?

В Германия има кампания всяка година. Когато човек влезе в кабинета на общопрактикуващия лекар през пролетно-летния период, на очи се набиват постери и осведомителни табла какво представлява менингоенцефалитът. Даже в парковете на много места има табели, на които пише „Внимание кърлежи“. Превенцията не е толкова към самата лаймска борелиоза, колкото за пролетно-летния менингоенцефалит. Там има на разположение такава ваксина и тя е с препоръчителен характер.

В България ваксината я няма на свободна продажба. Мисля, че за да си я набави човек, трябва да я поръча в някоя аптека или в Националния център по заразни и паразитни болести.

Как да се предпазим от ухапване? Какви съвети можете да дадете?

Препоръките винаги са сходни. Сред тях са носенето сред природата на по-високи чорапи и покриване на краката с по-дълги панталони. Най-важно е използването на репеленти, а когато човек се прибере вкъщи, да направи едно щателно оглеждане на тялото.

Интервю на Бойко Бонев