Урогениталната хламидийна инфекция е болест, предавана по полов път. Причинителят е бактерията Chlamydia trachomatis. Неговата особеност е, че е вътреклетъчен паразит, който съчетава хламидия с вируси; но наличието на клетъчна мембрана в хламидията ги комбинира с бактерии, което позволява използването на антибактериални лекарства при лечението на хламидия.

Разпространение и рискове

Всяка година СЗО изчислява, че 131 милиона души се заразяват с хламидия. Боледуват предимно хора под 25 години. В повечето части на света урогениталната инфекция, причинена от Chlamydia trachomatis, е най-честата полово предавана инфекция както при мъжете, така и при жените.

Инфекцията с хламидия при възрастни става чрез сексуален контакт с пациент с хламидия (заразяването става по време на всяка форма на сексуален контакт). Вероятността от инфекция по време на сексуален контакт достига 75%, така че уведомяването и лечението на сексуалния партньор на пациента е изключително важно.

При деца е възможен и антенатален път на инфекция (вътрематочен). В допълнение, заразена майка може да зарази новородено по време на раждане (преминавайки през родовия канал), като патогенът може да засегне очите (конюнктивит), орофаринкса (фарингит) или белите дробове (пневмония) на бебето. Изключително рядко се случва момичетата да се заразят с хламидиална инфекция, ако не спазват правилата за лична хигиена или грижа за детето.

Различни форми на хламидийна инфекция

Хламидията се разделя на 3 подгрупи според степента на увреждане: увреждане на долните отдели на пикочно-половата система, увреждане на тазовите органи и други пикочни органи, както и хламидия с друга локализация (реактивен артрит, перихепатит, конюнктивит, перитонит).

Има следните хламидиални инфекции на пикочно-половия тракт:

• Уретритът е възпаление на уретрата.
• Цервицитът е възпаление на шийката на матката.
• Циститът е възпаление на пикочния мехур.
• Вулвовагинитът е възпаление на вагината и външните полови органи.
• Парауретритът е възпаление на парауретралните канали.
• Вестибулитът е възпаление на влагалищния вестибюл.
• Салпингоофорит - възпаление на фалопиевите тръби и яйчниците.
• Ендометрит – възпаление на лигавицата на матката.

Диагноза и лечение

Диагнозата се установява въз основа на откриването на ДНК на C. trachomatis чрез молекулярно-биологични методи (например PCR) в изследвания клиничен материал, получен чрез вземането му от уретрата при мъжете, от уретрата и цервикалния канал при жените.

Хламидийната инфекция повишава риска от заразяване с ХИВ и други ППИ, както и риска от предаването им на други хора, така че се препоръчва скрининг поне за хепатит B и C, гонорея, трихомониаза, сифилис и HIV инфекция. Друг патоген, Mycoplasma genitalium, който трябва да бъде изключен, също се предава по полов път и причинява клинични прояви, подобни на тези, свързани с инфекция с C. trachomatis, включително възпалително заболяване на таза.

Симптоми и усложнения

Повече от 70% от пациентите с хламидийна инфекция са асимптоматични. Хламидията при жените се проявява чрез хиперемия (зачервяване) и подуване на външния отвор на уретрата. Характеризира се с дискомфорт или болка в долната част на корема. Възможно е малко количество мукопурулен секрет от уретрата и влагалището. Понякога има зацапване между менструациите или след полов акт. Уринирането може да бъде придружено от сърбеж, парене или болка. Когато инфекцията премине към матката и / или нейните придатъци, е възможно раздуване на корема.

Хламидийната инфекция в голям процент от случаите може да доведе до усложнения: женско безплодие, извънматочна бременност, перихепатит и др. Приблизително 10% от жените с хламидия развиват тазова възпалителна болест, ако не се лекуват. В сравнение с подобни заболявания, възникнали като усложнение на гонореята, при хламидия те се проявяват с по-малко остри симптоми, но по-често водят до безплодие. Ранното започване на подходяща антимикробна терапия може значително да намали риска от безплодие. Други усложнения на хламидиите включват урогенен реактивен артрит, перихепатит (синдром на Fitz-Hugh-Curtis), хронична болка в долната част на корема, ректално течение и конюнктивит.

Превенция и лечение

За да се предотврати повторно заразяване с хламидия, е необходимо изследване и лечение на партньора. Консервативното лечение на хламидия включва прием на антибиотици от 7 до 14-21 дни. При липса на ефект от лечението се препоръчва да с изключи повторна инфекция и да се предпише антибактериално лекарство от друга фармакологична група.

Значимост и последици

Хламидийната инфекция представлява сериозен проблем за общественото здраве, особено поради високата й разпространеност. Болестта може да остане недиагностицирана и необработена поради липса на симптоми, което води до развитието на усложнения и последствия за засегнатите жени.

Едно от основните последствия на хламидийната инфекция е женското безплодие. Ако инфекцията не се лекува навреме, възпалението може да причини увреждане на фалопиевите тръби и яйчниците, което води до затруднение при зачеване и представлява значителен риск за безплодие. Извънматочната бременност е още едно възможно усложнение, при което опложденото яйце се внедрява извън матката, което може да доведе до сериозни здравословни проблеми за жената.

При младите момичета и жени хламидийната инфекция може да има негативен ефект върху развитието и функционирането на репродуктивната система. Ранното откриване и лечение са от съществено значение за предотвратяване на тези последствия.

Хламидийната инфекция при жените е сериозно заболяване, което може да има дългосрочни последици за репродуктивното здраве. Важно е да се осъзнае значимостта на ранната диагностика и лечение, както и необходимостта от скрининг и лечение на сексуалните партньори. Превенцията и информирането за методите на предотвратяване на заразяването с хламидия са от съществено значение за намаляване на разпространението на инфекцията и предотвратяване на сериозни здравословни проблеми.

Запишете час за профилактичен преглед на 0882 112 752 и 0885819477 – инвитро център „Доверие“