Макулната дегенерация, свързана с възрастта (МДСВ), е прогресивно увреждащо зрението заболяване, отразяващо се на качеството на живот на пациентите. Засяга предимно централното зрение и води до невъзможност да се изпълняват ежедневните задължения. Най-често се наблюдава при възрастни хора и е една от водещите причини за загуба на зрение при хора над 50-годишна възраст.

Приблизително 170 милиона души са диагностицирани с МДСВ в световен мащаб

и е основната причина за  зрителна инвалидизация в индустриално развитите страни  и на трето място като причина за слепота в световен мащаб.

Говорим за мултифакторно дегенеративно заболяване, засягащо централното зрение, което е и водеща причина за слепота. Във възрастта след 75 години честотата ѝ достига от 25 до 30%. Засяга обикновено двете очи асиметрично и е с тенденция за прогрес, коментира полк. доц. д-р Атанас Калайджиев, д.м., началник на Клиниката по очни болести на ВМА.

Като рискови фактори за развитие на заболяването са идентифицирани напредване на възрастта, генетика

тютюнопушене, затлъстяване, високо кръвно налягане, влияние на ултравиолетовата светлина и фамилна анамнеза за заболяването. Редовните очни прегледи и ранното откриване са от решаващо значение за ефективното лечение.

Разграничават се две клинични форми – „суха”, атрофична форма и „влажна”, ексудативна форма. „Сухата” е най-често срещаната и обхваща 85% от случаите.

Характерното при нея е, че макулата постепенно изтънява и се разрушава с течение на времето. Малки жълти отлагания, наречени друзи, могат да се образуват под ретината. Обикновено прогресира бавно и може да доведе до постепенна загуба на централно зрение.

Въпреки че е по-рядка, „влажната” форма е по-тежка и представлява по-голямата част от загубата на зрението, свързана с МДСВ. Това включва растеж на непълноценни кръвоносни съдове под макулата, от които може да изтекат плазма и кръв, причинявайки фини белези и впоследствие се стига до бърза загуба на централното зрение. Може да доведе до по-внезапни и по-тежки промени в зрението в сравнение със „сухата” форма. 

Когато макулата е увредена, централното зрение е замъглено или затъмнено

Периферното зрение не е засегнато. Болните могат да разпознаят само очертанията на заобикалящия ги свят. Повечето хора запазват достатъчно зрение и могат да живеят самостоятелно, но задачи като четене и шофиране рано или късно стават невъзможни. Симптомите на заболяването включват изкривяване на образите или поява на тъмно петно в центъра на зрителното поле. Обикновено заболелите не успяват първоначално да видят това тъмно петно, защото когато гледаме с двете си очи, здравото компенсира нарушенията при засегнатото око. Мозъкът игнорира компрометирания образ, което забавя търсенето на медицинска помощ и съответно диагностицирането на заболяването. Човек разбира, че има проблем, когато случайно закрие другото око.

Налични са различни възможности за лечение

При „влажна” МДСВ те се изразяват в периодично прилагане на вътреочни медикаменти, които целят подсушаване на отока в ретината. Могат да включват инжекции с антиваскуларен ендотелен растежен фактор (анти-VEGF), които помагат за предотвратяване на растежа на анормални кръвоносни съдове и фотодинамична терапия (PDT) – форма на лечение на „влажната” или ексудативна форма на макулната дегенерация, което се извършва посредством инжектирането във венозната система на специално фоточувствително багрило, наречено Visudyne, което след това се активира с лазер. При „сухата” форма лечението се фокусира върху овладяването на симптомите и забавянето на прогресията на заболяването, чрез промени в начина на живот, хранителни добавки, стратегии за рехабилитация на зрението и тестване на нови лекарства. За съжаление нито един от медикаментозните варианти не е „златен стандарт” в лечението.

Доц. Калайджиев подчертава

важността на редовните профилактични прегледи

при офталмолозите, особено за рисковите групи, и ключовата роля на ранната диагностика: Много важно е да се правят периодични прегледи за проследяване развитието на дегенерацията на макулата и при появата на всяка промяна в зрението да се търси причината.

Трябва да се следи и общото състояние – да се контролира кръвното налягане, теглото, холестеролът, диабетът, диетата или всяко отклонение, което повлиява зрението. Цветната снимка и скенерът на ретината могат да установят заболяването преди централното зрение да бъде силно увредено, както и да определят вида макулна дегенерация, пояснява още специалистът.