Вирусните хепатити могат да протекат със или без оплаквания, със или без жълтеница

„Хепатит” е общо понятие, което означава възпаление на черния дроб. Острите вирусни хепатити (ОВХ) са инфекциозни заболявания, причинени от различни групи хепатотропни вируси.

Най-добре изучени са хепатитите A, B, C, D, E

Заразяването с тези вируси може да стане по различен начин.

Хепатити А и Е

Източник на инфекцията е най-често болният човек, който може да прекара заболяването безсимптомно, но да разпространява инфекцията на други хора. Механизмът на предаване е фекално-орален, чрез замърсени хранителни продукти, вода, ръце, предмети и други, пояснява д-р Димитър Комитов, който е част от екипа на Катедрата по инфекциозни болести на ВМА.

Най-често заразяването става при неспазване на добра лична хигиена, откъдето идва и другото наименование на хепатит А – „болест на мръсните ръце“. Най-често имат доброкачествено протичане, не хронифицират. Особено възприемчиви към него са бременните жени, които боледуват по-тежко.

Хепатити В и C

Едни от най-опасните хепатитни инфекции. Имат склонност да хронифицират. Хроничните форми водят до цироза или рак на черния дроб.

Източникът на инфекцията е само човек – болен или заразоносител. Предаването на вируса има множествен механизъм:

• Парентерален: чрез преливане на заразена кръв и кръвни продукти, нестерилни инструменти, спринцовки и игли, инструменти при поставяне на пиърсинги и татуировки и други.
• Незащитени сексуални контакти;
• Вертикален: от инфектирана майка на плода

Хепатит D

Предаването на заболяването става по начин, подобен на предаването при хепатит В и С.

Вирусът на хепатит D се нуждае от хепатит В вируса при размножаване в гостоприемника. Инфектирането с хепатит D възниква, когато хората се заразят едновременно с хепатит В и хепатит D (коинфекция) или се заразят с хепатит D вируса след първоначално заразяване с хепатит В (суперинфекция), пояснява д-р Комитов.

Острите вирусни хепатити имат различни начини на предаване и прогноза, но сходно, макар и разнообразно клинично протичане.

• те могат да бъдат безсимптомни, т.нар. инапарентни форми, или проявени;
• по тежест са леки, средно тежки, тежки и мълниеносни;
• могат да протекат с или без жълтеница.

Както повечето инфекциозни болести, така и ОВХ в обичайната си клинична форма имат стадии на протичане

Инкубационен период е периодът от заразяването до клиничната изява на заболяването. Той е различно дълъг за различните хепатити:

• Хепатит А – между 15 и 45 дни;
• Хепатит В – от 30 до 180 дни (1-6 месеца);
• Хепатит С – от 15 до 150 дни;
• Хепатит Е – от 15 до 60 дни;
• Хепатит D – от 30 до 180 дни.

Предиктеричен период – продължава около седмица, като могат да се наблюдават неспецифичните симптоми: отпадналост и безсилие; загуба на апетит, понякога отвращение от храна; гадене и повръщане; тежест и болки в корема; болки по мускулите и ставите – по-често се наблюдава при остър хепатит В; втрисане, повишена температура, хрема, грипоподобни оплаквания – по-често се наблюдават при остър хепатит А.

Иктеричен период – продължителността му е различна и зависи от формата и тежестта на клинично протичане на хепатита. В началото пациентите забелязват потъмняване на урината и изсветляване на изпражненията. Най-характерният признак е иктер – жълтеница. Първоначално се наблюдава леко пожълтяване на склерите (бялата обвивка на окото) и лигавиците, което постепенно засяга и кожата. Интензивността на иктера е различна – от леко изразен (субиктер) в началото до интензивно изразен. Жълтеницата е съпроводена с отпадналост, безсилие, оплаквания от страна на храносмилателната система – безапетитие, гадене, тежест в дясното подребрие.

Реконвалесцентен период е т.нар. период на възстановяване, пояснява д-р Комитов. Започва след преминаване на иктеричния период с постепенно отшумяване на оплакванията, нормализиране на цвета на кожата и склерите и намаление на чернодробните показатели. Възстановяването е с различна продължителност и зависи от тежестта на клиничното протичане и формата на преболедувания хепатит. Отпадналост, безсилие и оплаквания от храносмилателната система може да персистират дълго след клиничното оздравяване (3-6 месеца). Важно е пациентите да бъдат търпеливи и да спазват препоръките на лекуващия лекар.

Профилактиката при вирусни хепатити А и Е се състои в спазването на добра лична хигиена и контрол над храните и водоизточниците. Неспецифични мерки за предотвратяване на инфекция с хепатит В и С включва използване на кондоми при честа смяна на сексуалните партньори, татуиране и поставяне на пиърсинг в надеждни обекти и др. Съществуват ваксини за хепатити A и B. Важно е медицинският персонал да бъде ваксиниран, категоричен е д-р Комитов.

При острите вирусни хепатити важно значение има общоукрепващото лечение – покой, диета, богата на въглехидрати и бедна на мазнини, вливания на глюкозни и водно-солеви разтвори, витамини, симптоматични средства и хепатопротектори – медикаменти, които спомагат чернодробното възстановяване.

При продължително задържаща се жълтеница, високи нива на билирубина и холестазните ензими

се прилага и урзодезоксихолева киселина. Важно е да се избягва приемът на алкохол, както и токсични за черния дроб медикаменти, от диетата се изключват консервирани меса и риба, пикантни подправки, пържена храна и други.