В България близо 300 000 души страдат от вторична недостатъчност на митралната клапа (също известна като функционална митрална регургитация), причинена от други основни сърдечни заболявания или състояния, които променят структурата или функцията на сърдечната мускулатура и клапите. Нелекувано, състоянието може да доведе до редица усложнения, включително сърдечна недостатъчност, налагаща чести рехоспитализации и повишена смъртност.

Ежегодно поне 10% от тези пациенти са обект на отворена хирургия

но близо 30 на сто от тях са високорискови поради белодробни, бъбречни, чернодробни или други придружаващи заболявания, както и предходна сърдечна операция. За тези пациенти има един-единствен изход от неблагоприятния сценарий и той се нарича Транскатетърна апроксимация ръб-към-ръб на митралните платна (Transcatheter edge-to-edge repair, TEER) посредством имплантиране на MitraClip.

Вместо с отворена процедура, при него лекарите оперират през пункционен отвор, не по-голям от 5-6 мм и то не в областта на гръдния кош, а през бедрото. От него по венозен път с катетър достигат до дясното предсърдие, преминават през преградата (септум) между двете предсърдия до левите сърдечни кухини. От там достигат до двете платна на митралната клапа, които трябва да бъдат „приближени“ и буквално защипани така с MitraClip, че същият да спре пропускането на кръв към белия дроб. Устройството е много малко и визуално наподобява щипчица.

Интервенцията се извършва чрез постоянен ехографски контрол

– трансезофагеално (чрез сонда, вкарана през хранопровода) и рентгенов контрол, с който лекарите знаят точно къде да поставят митралния клип. Допълнително предизвикателство е, че през цялото време сърцето тупти, гръдният кош се раздува и свива и двете малки платна трябва да бъдат уловени в точния момент и защипани на точното място, така че да не се разместят с времето, както и, разбира се, да постигнат добро уплътнение и прекратяване на връщането на кръв.

Първият MitraClip в света е поставен преди 20 години

- на 12 септември 2003 г. от д-р Хосе Кондадо в Университетската болница в Каракас, Венецуела, на 55-годишна пациентка със сериозна митрална регургитация, натоварваща екстремно белодробната и сърдечната циркулация.

15 години по-късно, през 2018 г., иновативната минимално инвазивна процедура се въвежда и в България, благодарение на усилията на проф. Иво Петров и екипа от Клиниката по кардиология на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Сърдечно-съдов център, който ръководи.

Заедно със свои колеги кардиолози професорът извървява дълъг път, но не се отказва и

през 2022 г. процедурата бива реимбурсирана от НЗОК, макар и само за 10 пациенти годишно

Миналата седмица прага на лечебното заведение прекрачва г-н Милев, на когото в столична болница са поставени 3 байпаса през март тази година, има и сменена аортна клапа. Вместо да се почувства по-добре и състоянието му да се стабилизира, той се оплаква от увеличаваща се умора, задух, обща отпадналост до степен, в която не може да изпълнява елементарните си ежедневни задачи. Бива хоспитализиран многократно в различни лечебни заведения. На финала се насочва към Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Сърдечно-съдов център, където д-р Емил Димитров, началник на Отделението по кардиология, провежда трансезофагеална ехокардиография. Изследванията показват, че митралната регургитация е много голяма и пациентът трябва да бъде опериран в спешен порядък, но е високорисков за повторна отворена операция. Оказва се подходящ за MitraClip.

Екипът, който се събира за интервенцията, е мултидисциплинарен. Присъства и международен инструктор, които напътства лекарите за безупречното протичане на имплантацията. Същевременно в залата се събират и други колеги кардиолози, които искат да наблюдават наживо наподобяващата на магия процедура, извършвана от проф. Петров, доц. Зоран Станков, д-р Емил Димитров, д-р Мария Янева, д-р Ясен Гецов.

„И тази методика, подобно на другите ендоваскуларни методики, е вдъхновена от хирургическия опит и имитира един от видовете пластики на митралната клапа, пластиката по Алфиери. Но се прави с катетър, без да се реже гръдният кош и без разрез, с помощта на трансезофагеална ехокардиография, която е основният метод, чрез който се направлява имплантацията. Пункционно се влиза през бедрената вена и след преминаване през предсърдния септум се минава в зоната на клапата. И там се слага нещо като кламерче (или малка щипка). Имплантирането на MitraClip не само прекратява пропускането на клапата, но подобрява качеството на живот и увеличава преживяемостта. В световен мащаб са извършени повече от 100 000 имплантации с отличен резултат и аз се надявам, че още от тази година в Република България ще бъдат реимбурсирани по-голям брой такива процедури, които буквално спасяват човешки живот“, разяснява проф. Иво Петров.

Само час и половина след успешното завършване на операцията г-н Милев бива раздвижван, а инсуфициенцията му вече е нискостепенна и той се чувства значително по-добре. След три дни се прибира у дома в отлична кондиция. Той е десетият пациент в последните 18 месеца, лекуван от екипа на проф. Иво Петров с тази ендоваскуларна (минимално инвазивна) методика.