Публикация

Близо половината хора не разпознават симптомите на инфаркта

Близо половината хора не разпознават симптомите на инфаркта

Разпознаването и действието при симптоми на сърдечен удар от страна на пациентите е свързано с осигуряването на по-бързо животоспасяващо лечение. Това сочи изследване на учени от Националната университетска болница Gyeongsang, Jinju, Република Корея, представено на последния конгрес на Европейското кардиологично общество (ESC).

„Пациентите с повторен сърдечен удар са по-склонни да познават симптомите, отколкото страдащите за първи път, но разпознаването е било слабо и в двете групи. Повечето пациенти можеха да разпознаят болката в гърдите, но по-малко от една трета познаваха другите симптоми”, каза авторът на изследването д-р Kyehwan Kim.

Проучването използва данни от KRAMI-RCC, регистър на пациенти с миокарден инфаркт в Република Корея. Обучени медицински сестри са анкетирали оцелелите

дали са разпознали следните симптоми

на миокарден инфаркт:

  • болка в гърдите,
  • задух,
  • студена пот,
  • излъчваща болка към челюстта, рамото или ръката,
  • замаяност/световъртеж/загуба на съзнание,
  • болка в стомаха.

Изследователите сравняват характеристиките на пациентите, времето до животоспасяващо лечение и преживяемостта между тези, които са разпознали поне един симптом и тези, които не са. Отчита се възраст, пол, образование, семейно положение, предишна регистрация в KRAMI RCC, рак, дислипидемия, кардиогенен шок и присъствие на остра декомпенсирана сърдечна недостатъчност.

 

Проучването включва 11 894 пациенти с миокарден инфаркт, от които 10 623 (90,4%) са го получили за първи път, а 1136 (9,6%) са имали повторен инцидент. Като цяло, малко над половината (52,3%) от пациентите са разпознали симптомите на инфаркт на миокарда. По-голямата част от пациентите (92,9%) могат да идентифицират болката в гърдите като симптом на миокарден инфаркт, докато приблизително една трета разпознават задух (32,1%) и студена пот (31,4%). Малко повече от всеки четвърти разпознава излъчващата болка (27,4%), докато само 7,5% идентифицират /световъртеж/замаяност/загуба на съзнание, а 1,3% разпознават болка в корема.

 

Що се отнася до характеристиките на пациентите,

мъжете са по-склонни да разпознаят симптомите,

отколкото жените (79,3% от мъжете срещу 69,0% от жените са идентифицирали симптоми). Други черти, свързани с разпознаването на симптомите, са по-млада възраст, висше образование и живот със съпруг/съпруга.

 

Около 57,4% от пациентите, които правилно са идентифицирали симптомите на инфаркт на миокарда, са получили лечение с отваряне на артериите и възстановяване на кръвния поток в рамките на два часа, в сравнение със само 47,2% от тези, които не са разпознали симптомите. Пациентите, които разпознават симптомите, имат по-ниска смъртност в болницата (1,5%) в сравнение с тези, които не могат да идентифицират симптомите на инфаркт (6,7%). Групата, която не можела да разпознае симптомите, по-често имала кардиогенен шок и сърдечна недостатъчност, отчитат учените.

 

Сред пациентите с рецидивиращ инфаркт на миокарда процентът на разпознаване на симптомите е 57,5% за тези, които преди това са били включени в KRAMI-RCC, и 43,2% за тези, които не са били включени преди това. Само 14,4% от пациентите с първи миокарден инфаркт могат да идентифицират симптомите.

„Констатациите показват, че е необходимо обучение за широката общественост и оцелелите от инфаркт за симптомите, които трябва да предизвикат повикване на линейка. В нашето проучване пациентите, които познават симптомите на инфаркт, са успели да получат по-бързо лечение и впоследствие да оцелеят. Жените, по-възрастните пациенти, тези с ниско ниво на образование и хората, живеещи сами, трябва да научат симптомите, за които да внимават“, казва д-р Ким.

 

По публикацията работи Бойко Бонев

Коментари

Здравейте  Г-н Бонев.Вие повдигате много  важен  въпрос  с  тази  публикация.


Разглежданият въпрос има два аспекта: първо информираността на пациентите по отношение на болковата симптоматика на ОИБС е нужна и необходима ,тъй като тази информираност скъсява времето за правилно реагиране, бързо ориентиране и търсене на спешна помощ в рамките на т. н. "златният 1 час ". Второто нещо е пак свързано с факторът време ,тъй като този фактор е най- важният за приложената ефикасност и ефективност на изпълнителите на МП. Двете качества вървят заедно ,но не са равнозначни. Времето за превозване от точка А до точка Б на спешен пациент ,е необходимо да е максимално скъсено ,тъй като при някои заболявания това е решаващо за лечението и прогнозата.Пример: ОИБС с коронарен синдром или дисекация на аневризма ,всички  шокови състояния независимо за какъв шок става въпрос /травматичен ,кардиогенен,алергичен / и т. н.тук факторът време е най- важният за крайният резултат. В случая е необходима много добра комуникация ,координация между обслужващите звена и бързи средства за придвижване.Спешната помощ по въздух например.Съвременните достижения трябва да бъдат използвани максимално тук, в името на болният човек. Това са организационни ,комуникационни и други форми на организация ,които не зависят от изпълнителите на МП а от ръководните структури на здравеопазването в държавата.Вкарани веднъж в системата те подлежат на усъвършенстване и подобрения,  които ще повишат ефективността на крайният резултат за пациента .Всяка държава в зависимост от ресурсите с които разполага може така да организира всичко това,че да осигури най-високото качество на здравна грижа за своето население. А населението от  своя  страна,    да   има  минимално необходима здравна култура .