Фатме е на 52 години, когато се сблъсква с диагнозата инсулином – доброкачествен тумор на панкреаса. Решава да се лекува в една от столичните болници, където се подлага на тежка операция за отстраняване на туморното образувание. Известно време след интервенцията симптомите на диагнозата ѝ отново се проявяват. Жената започва да получава хипогликемични пристъпи – състояние, в което нивото на глюкоза в кръвта е под нормалните граници. Съмнява се, че е получила рецидив на заболяването или по време на операцията туморът не е бил отстранен изцяло. Въпреки това заради страха от тежката операция, взима решение да не се лекува и да живее с диагнозата си.

10 години по-късно обаче това се оказва почти невъзможно

Фатме има хипогликемични пристъпи, кръвната ѝ захар пада до критични стойности (под 1). Жената се адаптира към ежедневието на човек с тази диагноза, като се налага да се храни на всеки два часа с бързи въглехидрати, включително си навивала аларми, за да се храни и нощем. Ако Фатме не приема въглехидрати, това може да е фатално и да загуби живота си заради хипоглекимия. Въпреки големия страх от посещение при лекар, Фатме проучва възможностите и попада на единствения специалист в България, който извършва иновативна в световен мащаб високочестотна аблация под ендосонографски контрол на невроендокринни тумори (тумори на панкреаса) – доц. Петко Карагьозов, началник на Клиниката по гастроентерология в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда.

„Много често при пациентите с инсулином се наблюдава повече от един тумор и често след премахване на един тумор се получава втори. Няма как да знаем каква е била ситуацията при нея, но тя имаше направен ЯМР, който показа тумор на главата на панкреаса. Когато тя дойде при нас, ние направихме първо ендоскопска ехография с биопсия, за да докажем, че се касае за функциониращ невроендокринен тумор, тоест такъв, който произвежда хормон – в случая инсулин, тоест установихме активен функциониращ невроендокринен тумор“, обясни доц. Карагьозов.

Преди да бъде извършена иновативната процедура,

Фатме е изпратена при д-р Мария Калинкова

специалист по ендокринология в Клиниката по вътрешни болести в лечебното заведение. Причината е, че доц. Карагьозов има съмнения за множествена ендокринна неоплазия (доброкачествени или злокачествени образувания в повече от две ендокринни жлези).

„Диагнозата, в която се съмнявахме, се касае за едновременни аденом на хипофиза, паращитовиден аденом и инсулином (тумор на панкреаса). Видовете тумори са различни, при множествена ендокринна неоплазия 10% са инсулиномите. Фатме имаше и камъни в жлъчния мехур, които също могат да бъдат симптом на МЕН. При пациентката се доказа единствено аденом на хипофизата и инсулином, но не установихме паратироиден аденом, тоест жената нямаше хиперпаратиоридизъм. Изследвахме аденома на хипофизата, за който констатирахме, че не е хормонално продуциращ“, разказа д-р Калинкова.

През 2012 г. е била изследвана в болницата, в която е оперирана, но не е направен пълният панел от изследвания.

„Там я изследват, но не и препоръчват нищо друго освен диетичен режим. И тя продължава с хипоглекимиите, продължава да яде – това са защитни хранения, пациентите с инсулином са точно такива, те са много пълни заради множеството защитни хранения. Тези пациенти трябва да се будят и нощем, за да приемат храна през 2 часа, както е в нейния случай. Това е необходимо, за да могат да живеят, иначе ще умрат от хипоглекимия. След като установихме, че тя има аденом на хипофизата, беше необходимо да се уточни дали има хормонална секреция, т.е. дали произвежда хормони. В зависимост от това дали аденомът е малък или голям се определя дали може да се засегне зрението на пациента и той да ослепее. В зависимост от това дали произвежда хормони пък може да има акромегалия, да и нарастват крайниците, както и много други последващи усложнения. В нейния случай той е непроизвеждащ хормони и е малък, което е най-добрият вариант“, допълни д-р Калинкова.

Поради факта, че

инсулиномът налага Фатме да се храни на всеки 2 часа в денонощието, тя страда и от наднормено тегло

високо кръвно налягане, сънна апнея и т.н.

„Радиофракментната аблация не само се прави за първи път в България, но е нова методика и в световен мащаб, има описани около 70-80 случая при пациенти с инсулином в света. Целта на процедурата е да намали или унищожи туморното образувание. В първия случай ние намаляваме туморните клетки, които произвеждат хормона (инсулин), в резултат на което кръвната захар се нормализира, а във втория говорим за пълна деструкция, каквато ние успяхме да постигнем при Фатме“, споделя доц. Карагьозов.

След процедурата пациентката е с кръвна захар 5-6

тоест в нормални граници, а всички симптоми и необходимостта от приемането на въглехидрати изчезва.

„Ние я проследяваме редовно вече повече от половин година. След аблацията Фатме е с добри кръвни захари, чувства се добре, отслабнала е значително, има енергия и не се страхува да излиза навън, защото преди имаше такъв страх, тъй като може да ѝ падне кръвната захар, не можеше да излезе без да има храна в себе си. Проследяваме и аденома на хипофизата – дали ще започне да произвежда хормони“, каза д-р Калинкова.

Иновативната процедура

представлява въвеждане на електрод в тумора под ендосонографски контрол през стомаха или дванадесетопръстника. Електродът се позиционира в центъра на тумора и се извършва термична аблация. В световен мащаб вече има проучвания, които сочат, че процедурата би могла да бъде предлагана като първа линия на терапия (да измести хирургията), предвид факта, че оперативната интервенция в повечето случаи не постига добри резултати.

Симптомите при инсулином се засилват все повече във времето. Важно е колко е голям аденомът, какво производство на инсулин има, при всеки пациент е индивидуално. Инсулинът има анаболен ефект - той задържа вода, мазнини, повишава килограмите, смъква кръвната захар. Освен това инсулинът има туморен ефект - може да стимулира растежа на различни видове тумори в тялото и да провокира развитието на онкологично заболяване.

Пациентите с инсулином могат да се подложат на лекарствена терапия временно, но само до момента, в който стигнат до хирургия. Въпреки медикаментите – те отново трябва да се хранят със сходен режим.