Изграждането на национален регистър на пациентите с инсулт е приоритетна задача, казва секретарят на Българското дружество по инсулт

Д-р Калпачка, Българското дружество по инсулт е едно от най-младите научни дружества. Почти година след основаването му оправдаха ли се усилията Ви да изградите интердисциплинарна съсловна организания, посветена на битката с това заболяване?

Категорично.  Окуражени сме, че има интерес от различни специалности. Очевидно е, че и колегите извън неврологията осъзнават важността на проблема и необходимостта да работим съвместно. Ние в България по-скоро имаме традиция да се разединяваме, да се сепарираме по различни причини. Но инсултът не е проблем, който неврологът може да реши сам. Той

изисква съвместните усилия на ОПЛ, кардиолози, невролози, спешни лекари, на  Министерство на здравеопазването, НЗОК

Защото налага едни мерки в острата фаза, други – в хроничната, трети – по отношение на рехабилитацията, първичната и вторичната профилактика. За да се случи всичко това добре, е необходима съгласуваност между всички специалности и институциите. Социалните последствия от това заболяване са толкова сериозни, че няма как битката с него да не се превърне в национална кауза.

Кои специалисти освен невролозите имат най-съществена роля в този процес?

Кардиолозите, ендокринолозите, специалистите по обща медицина, тъй като те имат пряко отношение към диабета и към  ритъмните нарушения, които създават риск. Спешните медици също са ключови, тъй като триажирането на пациента с инсулт е много важно. От решаващо значение е приоритетният транспорт, какво може да се направи в линейката, уведомяването в спешното отделение, където пациентът ще бъде приет – това изисква добър синхрон и съвместни протоколи. Колегите, които работят в самите спешни отделения, не са невролози. Много важно е да ги убедим, че инсултът е наистина много спешно състояние и трябва много да се бърза. Ясно е, че в едно спешно отделение всички пациенти са спешни, но въпреки това

хората с инсулт трябва да имат приоритен мениджмънт, защото времето при инсулта е от решаващо значение

Не е достатъчно само да се направи тромболиза. Тя трябва да се направи максимално бързо, за да е успешна. Ако е в първия час, процентът на успеваемост е по-висок, степента на увреждания – по-ниска. Ако същото нещо се случи на четвъртия час, в края на т.нар. терапевтичен прозорец, голяма част от пациентите си тръгват с трайни увреждания въпреки лечението.

Къде е България в лечението на инсулта?

По данни на СЗО показват ние сме на едно от първите места по инсулти, по смъртност от инсулти и по трайна инвалидизация. Очевидно е, че нещата не се случват добре - хората или умират, или остават трайно инвалидизирани. Почти няма пощадено семейство. В последно време инсултът засяга все по-млади хора, дейни хора, които са далече от 70-80 г. Редовно карат в болницата хора, получили инсулт, докато да на работа, което означава, че последствията са не само здравни, но и икономически – както за семейството, така и за обществото. И ако вложим средства в профилактиката, в ранната дигностика и ранното лечение, така че да върнем пациента към максимално функциониращото му ниво преди инсулта, ще има огромни икономически и социални плюсове за обществото.

Кои са най-важните задачи на дружеството в следващите 2 години?

Най-важен сега е конгресът, който предстои сега през октомври. На него очакваме да бъдат дадени достатъчно аргументи за необходимостта от Национален план за борба с инсулта и от национален регистър на пациентите с инсулт, който да бъде създаден по модел на европейския, към който подаваме данни сега.

Как започна мисиионерската работа на екипа на Клиниката по неврология на болница „Св. Анна“, който е ядрото на дружеството?

Преди 5 г. започнахме да работим в партньорство с Европейската асоциация по инсулт и станахме част от международната  инициатива ANGELS за осигуряване на качество на пациентите с инсулт в различните болници. Идеята бе където и да се случи инсулт, наблизо да има болница, която осигурява качествено лечение и грижа за пациента. Болниците взаимно се да стимулират да се учат една от друга и да се постига качествено лечение и най-голям шанс за възстановяване съобразно препоръките на Европейската асоциация за лечение на инсулт.   

Инициативата се разраства непрекъснато и вече включва болници от над 100 държави. На всяко 3-месечие ние въвеждаме нашите показатели в Европейския регистър и се гордеем, че сме сред най-добрите. По линия на тази инициатива ние се обучихме, а след това многократно сме провеждали теоретични и практически обучения по тромболиза на екипи от невролози от други болници в страната при нас, в „Св. Анна“. Оказвахме им съпорт по телефона или на място, докато придобият достатъчно смелост да се справят сами. И така с времето спечелихме наши партньори в цялата страна. На конгреса това ще се види.

В рамките на 4 г. обучихме сме над 10 центъра, в които екипите могат да правят тромболиза за своите пациенти

Доц. Калпачки, който почти мисионерски изгради тази мрежа, беше награден като вдъхновител от Европейската организация по инсулти, която е за хора със заслуги в страната си за разпространение на терапии за инсулт. Той определено запали много лекари в България.

Каква е ползата от това, че подавате данни към Европейския регистър за качество на лечение на инсулта?

Това ни помага да подобрим показателите си. Правим ретроспективен анализ кои са се подобрили или влошили и търсим причината.

Непрекъснато се анализираме – не просто констатираме, че сме направили тромболиза, а как е се е получила,

ако е имало забавяне, защо се е получило, имало ли е нещо по-особено, оправдано ли е. Това създава една непрекъсната тренираност. Европейската асоциация присъжда награди за качество с различна тежест – златна, платинена, диамантена. През последните 5 г. ние традиционно сме сред наградените. Показателите ни са добри и това, че всяко 3-месечие въвеждаме резултатите си, за нас е стимул и тренинг.

Кои са основните показатели, които следите?

Брой на пациентите, получили специфично лечение спрямо общия брой на пациентите с инсулт, които са постъпили; времето от постъпването на пациента в спешното отделение до започване на лечението (независимо дали е тромболиза, или ендоваскуларно лечение); колко от пациетни при изписването са поставени на антиагреганти или на антикоагуланти; колко от тях са били поставена на статини; колко време ни е отнело да направим скенера; колко време ни е отнело да предоставим ендоваскуларно лечение след провеждане на тромболизата. Това са специфични медицински показатели, които са изключително важни.

Има ли нещо, което ви е изненадало при анализа на тези показатели?

Да, оказа се, че има разлика между качествените показатели на пациентите, постъпили през уикенда, когато има един или двама дежурни, и при пацинтите, приети в делничен ден до обяд, когато има повече хора. За голяма наша изненада установихме, че  през уикенда показателите ни не са по-лоши, а понякога дори са по-добри. Което означава, че всеки един от екипа ни е вникнал в същността на това лечение и може да го предостави навсякъде и по всяко време. Освен това до обяд в делничните дни има по-голям пациентопоток и се чака за ЕКГ, за кръв, за скенер, самата апаратура е натоварена. А на дежурства, когато са сами спешните случаи, нашите пациенти по-бързо успяват да стигнат. А и

когато лекарят е сам, той е отговорен, че само от него зависи, няма на кого да разчита и много по-бързо и смело взема решенията

Защо е толкова важно да има национален регистър. С какво той ще се различава от европейския, към който подавате данни?

Националният регистър ще е доста сходен с европейския, но той ще ни даде възможност да си анализираме и обсъдим нашите конкретни проблеми на национално ниво.  Защото организацията на медицината в различните страни е различна - начинът на викане на „Бърза помощ“ е специфичен, транспортът, оборудването на линейките, на спешните отделения е различен. Това къде има денонощен скенер, къде скенерът е на повикване влияе върху начина на провеждане на лечението. Ние не разполаме с хеликоптери за разлика от други страни, където това се случва главно по този начин. Линейките в другите страни имат скенери, ние не. Идеята е ние

да заимстваме добрите практики от тези страни, но само тези, които реално могат да се приложат при нас

Не е реалистично да очакваме и ние да имаме 20 хеликоптера със скенери. Но пък можем да създадем по-добра организация и там, където скенерът не работи денонощно -  когато „Бърза помощ“ ни уведоми, че тръгва с пациент с инсулт, специалистът, който ще направи скенера, може веднага да тръгне към болницата и да пристигне по едно и също време с линейката. Това може да спести време. Така че, можем да разрешим проблемите по начин, адекватен за нас. Но за да го направим, първо трябва да ги дефинираме. А за целта ни е нужна голяма база данни на национално ниво. Без регистър, без обратна връзка това е невъзможно. Всички социално значими заболявания трябва да имат такива регистри и е доказано, че анализите на данните от тях водят до по-добри качествени показатели.

Интервю на Лиляна ФИЛИПОВА