Ежегодно на 29 септември отбелязваме Световния ден на сърцето, като целта е с различни инициативи да се повиши осведомеността за сърдечносъдовите заболявания и тяхната превенция. Приоритет са познанията за подобряване начина на хранене, увеличаване на физическата активност, намаляване на вредните навици и насърчаване на профилактичните прегледи с редовно проследяване на телесно тегло, кръвно налягане, кръвна захар, холестерол и други.

Сърцето е един от жизненоважните органи на човешкото тяло и неправилното му функциониране може да доведе до смърт

Именно поради липсата на осведоменост относно здравето на сърцето и някои навици в начина на живот, сърдечносъдовите заболявания са една от водещите причини за смъртност в световен мащаб. А на челните места се нареждат инфаркт, инсулт и коронарна болест на сърцето.

Световният ден на сърцето през тази година преминава под мотото „Използвай сърцето си, за да знаеш“

Фокусът е върху личната и обществената грижа за сърцето, контрола на сърдечносъдовите заболявания чрез съвременни технологии, поддържането на активен контакт с лекар, превенцията на затлъстяването и заостряне на вниманието върху принципите на здравословен начин на живот.

В последните години се наблюдава „подмладяване” на болестите на сърцето

Този феномен вероятно е резултат на по-напредналата диагностика и информираност, което прави възможно да се постави диагнозата на много по-ранен етап, коментира полк. проф. д-р Ивайло Даскалов, началник на Клиниката по кардиология на Военномедицинска академия (ВМА).

За това подмладяване допринасят и редица рискови фактори, като психически стрес, работа в електронна среда, липса на достатъчно почивка и нощен сън, злоупотреба с наркотици и стимуланти, алкохол, цигари, нездравословно хранене и липса на редовно спортуване.

Сърдечните болести често се провокират от съчетанието на рискови фактори и генетична предопределеност

И тъй като никой не е в състояние да промени наследствеността си, трябва да се обърне внимание на профилактиката. Това е идеята на Световния ден на сърцето – да насочи общественото внимание към важността от ежедневно спазване на профилактични мерки по отношение на сърдечносъдовата система, изтъкна проф. Даскалов.

Какво можете да направите, за да намалите риска от сърдечносъдови заболявания?

Хранете се здравословно и балансирано. Здравословната диета трябва да включва голямо разнообразие от непреработени и пресни храни, включително много плодове и зеленчуци (поне пет порции всеки ден), пълнозърнести храни, ядки и храни с ниско съдържание на наситени мазнини, захари и сол.

Тренирайте редовно. Необходими са само 30 минути физическа активност с умерена интензивност, пет дни в седмицата, за да подобрите и поддържате здравето си.
Препоръчително е хората до и над 65-годишна възраст да извършват поне 150 минути физическа активност с умерена интензивност или поне 75 минути физическа активност с висока интензивност всяка седмица. Децата и юношите трябва да заложат на поне 60 минути физическа активност с умерена до интензивна активност всеки ден.

Поддържайте здравословно телесно тегло. Намаляването на риска от наднормено тегло и затлъстяване обикновено включва намаляване броя на калориите, консумирани от мазнини и захари, увеличаване на дневния прием на плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни и ядки и редовни физически упражнения. Най-малко 60 минути упражнения през повечето дни в седмицата ще ви помогнат да поддържате здравословно телесно тегло.

Избягвайте употребата на тютюн. Избягвайте задимени среди: излагането на вторичен дим значително увеличава риска от инфаркт.

Избягвайте алкохола. Няма безопасно ниво за пиене на алкохол и вредните ефекти на алкохола далеч надхвърлят всички потенциални защитни ползи. Дори умерените консуматори забелязват ползи за здравето, когато спрат да пият алкохол.
Управлявайте стреса. Стресът може да доведе до стягане на артериите, което може да увеличи риска от сърдечни заболявания, особено при жените. Упражненията, дълбокото дишане, отпускането на мускулите и отделянето на време за любимите занимания, са някои от нещата, които можете да направите, за да управлявате нивата си на стрес.

Редовно проверявайте кръвното си налягане, нивата на холестерола и кръвната захар.
Не на последно място по значение са профилактичните прегледи, категоричен е проф. Даскалов. Рутинно се извършват от общопрактикуващ лекар. Ако се установят отклонения от нормата към някое сърдечно заболяване, пациентът се консултира с кардиолог, който да изготви индивидуална програма за корекция и контрол на рисковите фактори и по преценка – лечение. Ако е налице фамилна обремененост, профилактичните прегледи обикновено започват още в юношеска или млада възраст.

При мъже след 45 г. и жени след 55 г. профилактичните прегледи са силно препоръчителни

и включват измерване на кръвното налягане, електрокардиограма, лабораторни изследвания на кръвна захар, холестеролова обмяна, бъбречна функция и пикочна киселина. Обикновено този препоръчителен обем се разширява с пълна кръвна картина, изследване на щитовидната жлеза, простатно специфичен антиген при мъже, а при жени мамография и консултация с гинеколог.