Публикация

Употребата на пробиотици – какви са световните тенденции

Употребата на пробиотици – какви са световните тенденции

Ролята на пробиотиците при синдром на раздразнените черва и при диария са във фокуса на редица проучвания. Статията прави преглед на някои от по-интересните заключения и изводи, полезни за клиничната практика.

 

Употребата на пробиотици при лечение на диария, причинена от Clostridium difficile (CD), има значителни ползи. Това показва мета-анализ, направен от учени от Сан Франсиско, САЩ, публикувано през миналата година. Изследванията, които са 31 на брой, са съсредоточени върху различни пробиотици, сред които Lactobacillus acidophilus, Lactobacillus rhamnosus,  Lactobacillus bulgaricus и Streptococcus thermophilus. Те са публикувани в периода между 1 януари 2012 г. и 31 декември 2022 г., като общият брой на наблюдаваните пациенти е огромен.

 

 

 

Clostridium difficile (CD) e един от основните причинители на диария. Това е грам-положителна бактерия, образуваща спори и токсини в стомашно-чревен тракт. Идентифициране е за първи път през 1977 г. Според информацията за една година CD причинява приблизително 400 000 инфекции само в САЩ.

 

Проучванията показват, че

употребата на пробиотици при диария намалява честотата на CD с 60,5%

Те са ефективни както при деца, така и при възрастни.

 

Учените напомнят, че пробиотиците, които колонизират стомашно-чревния тракт предотвратяват действието на  потенциално опасни бактерии. Цитира се едно от изследванията на китайски учени, в което се отбелязва, че т. нар. бактериоцини са антимикробни химикали, произведени от щамовете Lactobacillus. Те могат да редуцират инфекции, причинени от Bacillus, Staphylococcus и Enterococcus. Дават пример с пробиотика L. Acidophilus, който произвежда бактериоцин, инхибиращ Listeria innocua и Listeria monocytogenes. Друг пробиотик - S. boulardii намалява адхезията или колонизацията на патогени и редуцира свръхреагиращия възпалителен имунен отговор. В резултат на това целостта на чревния епителен клетъчен слой се запазва или възстановява. Намалено е и изтичането на течност в чревният лумен.

Заключението на учените е, че пробиотиците редуцират колонизацията на стомашно-чревния тракт от патогенни микроорганизми. Те също така се понасят добре от всички участници в проучванията.

 

 

 

Пробиотиците играят важна роля при борбата с т.нар. синдром на раздразнените черва (IBS). Една от общоприетите дефиниции на пробиотиците е, че те са живи микроорганизми, които допринасят за благосъстоянието и здравето на гостоприемника, когато се прилагат в адекватна доза. Lactobacillus и Bifidobacterium са най-често срещаните видове, които са поставени в центъра на изследванията в контекста на IBS, поради тяхното числено превъзходство над останалите.

 

Състоянието се характеризира с хронична коремна болка и дискомфорт, който се изразява най-вече с диария, запек и подуване на корема. То е свързано

до много голяма степен с ежедневния стрес, на който са подложени хората

Статистиките показват, че се среща при около 20% от хората в работоспособна възраст. Резултатът е промени в стомашно-чревния мотилитет, чревната пропускливост, нарушение на локалния имунен отговор, нискостепенно възпаление, нарушен метаболизъм на жлъчните соли, постинфекциозни промени, хронични инфекции и нарушения в чревната микробиота.

 

 

 

Изследвания показват, че действието на полезните бактерии в стомашно-чревния тракт, каквито са пробиотиците, е силно нарушено при синдром на раздразнените черва. Един от подходите за лечение на IBS е рационалната употреба на пробиотици, поради техния потенциал да коригират дисбиозата (качествени и количествени промени в чревната микробиота), а също така да стабилизират микробиотата на човека. In vitro и in vivo проучвания показват, че пробиотичната комбинация VSL#3 [L. acidophilus, Lactobacillus plantarum (L. plantarum), Lactobacillus casei (L. casei) и Lactobacillus delbrueckii подвид bulgaricus (L. delbrueckii spp. bulgaricus), Bifidobacterium breve (B. breve), B. longum и Bifidobacterium infantis (B. infantis) и Streptococcus salivarius ssp. thermophiles] може да модулира имунния отговор на гостоприемника, чревната микробиота, противовъзпалителните пътища, отговорите на висцералната болка и функцията на епителната бариера. Освен това наблюдения върху въздействието на Lactobacillus rhamnosus, показват намаляване на тревожността и подобното на депресия поведение на засегнатите пациенти.

 

Проведен е експеримент върху здрави млади студенти, приемащи пробиотични добавки. Резултатът е, че след четири седмици е установено намаляване на когнитивния отговор на тъгата и агресивни мисли.

 

 

 

Чревната микробиота взаимодейства най-вече с имунната система

която е отговорна за разпознаването на опасни молекулярни мотиви. По този начин тя играе важна роля в патогенезата на различни заболявания. Повечето изследвания стигат до заключението, че пробиотиците могат да имат превантивен и терапевтичен ефекти върху широк спектър от заболявания. Все още обаче има много неясни фактори за това от къде идва благоприятното влияние на пробиотиците върху имунната система. Предполага се, че повишената експресия на гени, допринасящи за клетъчното сигнализиране, е един от потенциалните механизми за увеличаване на чревната цялост.

 

Повечето изследвания се съсредоточават върху това, че епителът на червата непрекъснато се променя и е в постоянно взаимодействие с динамичния луминал. Защитата на организма срещу патогени зависи от чревната бариерна функция. Защитата на чревната бариера включва:

  • работата на лигавичния слой,
  • производството на антимикробни пептиди,
  • секрецията на IgA,
  • адхезионния механизъм,
  • свързването на полезните бактерии, пребиваващи в червата, към епителния слой,
  • образуването на епителен свързващ комплекс.

Когато епителната бариера е отслабена, могат да възникнат възпалителни реакции, които могат да доведат до чревни нарушения поради проникването в чревната лигавица на бактериални антигени и хранителни алергени. Използването на пробиотици може да възстанови функцията на чревната бариера.

Лакто 4 Форс е хранителна добавка

която съдържа четири милиарда живи лактобацили в една капсула –  Lactobacillus acidophilus – 22,84 mg; Lactobacillus rhamnosus – 1,53 mg; Lactobacillus bulgaricus – 1,10 mg; Streptococcus thermophilus – 0,83 mg.

  • Възстановява и нормализира чревната микрофлора при настъпила дисбактериоза
  • Помага за формиране на естествена бариера срещу вредни и патогенни микроорганизми
  • По време и след антибиотична терапия

 

В практиката „Лакто 4 Форс“ се използва най-често за профилактика и лечение на диария, остър или хроничен запек, подуване на корема, както и други храносмилателни смущения, причинени от бактериални и вирусни инфекции на храносмилателния тракт.

Коментари