Ново проучване предполага, че терапията с тестостерон може да е от полза за хора с диабет тип 2 и затлъстяване. To беше представено тази седмица на годишната среща на Европейската асоциация за изследване на диабета. Констатациите все още не са публикувани в някое научно списание.

В своето проучване изследователите от Barnsley Hospital, Великобритания, разглеждат данни от текущ международен одит на дефицита на тестостерон при мъже с диабет тип 2. Данните идват от 37 центъра в Обединеното кралство, Германия, Канада, Нова Зеландия, Южна Африка, Малайзия и Виетнам. Одитът е проведен от Асоциацията на британските клинични диабетолози (ABCD). От там съобщават, че тестостероновата заместителна терапия (TRT)

подобрява гликемичния контрол при мъжете в рамките до 2 години

Проучването разглежда 428 субекта на средна възраст 71 години. Участниците в изследването са получили тестостерон чрез гелове и интрамускулни инжекции с дългодействащ тестостерон ундеканоат.

Изследователският екип предполага, че причината HbA1c (мярка за средните нива на кръвната захар в рамките на 2 до 3 месеца) да намалява с времето при субектите, може да се дължи на продължаващия ефект на тестостерона върху инсулиновата резистентност и намаляването на мазнините.

В изявление, публикувано от учените, се казва, че резултатите дават „предварителна представа за спорния въпрос дали TRT може да има благоприятен ефект върху диабета и затлъстяването“.

Екипът отбелязва, че преди две десетилетия изследователите са открили връзка между ниския тестостерон при мъжете и разпространението на диабет тип 2. Те казват, че приблизително 40% от мъжете с диабет тип 2 също имат симптоматичен дефицит на тестостерон. Това е свързано с неблагоприятни ефекти върху сърдечно-съдовата система, остеопорозата и психологическото благополучие. Също така се свързва с два пъти по-висок риск от смърт при мъже с диабет тип 2.

Множество проучвания показват, че TRT може да е от полза за мъже с хипогонадизъм (дефицит на тестостерон), които също имат и диабет тип 2, затлъстяване и други кардиометаболитни нарушения. Доказано е, че TRT намалява инсулиновата резистентност, HbA1c, холестерола, затлъстяването и смъртността и подобрява качеството на живот и сексуалната функция.

„Въпреки това, усвояването на TRT е бавно на практика, отчасти поради противоречиви констатации за сърдечно-съдови рискове“, казват от ABCD. От там обаче добавят, че в наскоро публикувано голямо, многоцентрово рандомизирано проучване за сърдечно-съдовата безопасност на TRT, не се установи разлика в основните сърдечно-съдови събития между групите, лекувани с тестостерон и плацебо.

„Въпреки тези доказателства, употребата на тестостерон сред ендокринолозите остава ниска и много диабетолози дори не са чували за връзката между тестостерона и диабета“, казва проф.  Т. Хю Джоунс, изследовател на тестостерона и диабет тип 2, който ръководи проучването.

Той изразява надеждата, че одитът на ABCD ще предостави достатъчно данни за клиничната практика в реалния свят, за

да се определи кои пациенти реагират на терапията

Одитът е предназначен да определи ползите и безопасността на TRT по отношение на симптомите, гликемичния контрол, затлъстяването, други кардиометаболични параметри (напр. липиди, кръвно налягане, ИТМ и обиколка на талията), а също така сърдечно-съдови събития и усложнения на диабета.

Д-р Реха Кумар, главен медицински директор в програма за асистирана отслабване Found в Ню Йорк, който не е участвал в проучването, казва пред Medical News Today, че

констатациите не са толкова изненадващи

тъй като тестостеронът увеличава мускулната маса .

„Липсата на мускули води до инсулинова резистентност и увеличава риска от диабет тип 2. Първата линия на лечение за инсулинова резистентност са диети с ниско съдържание на въглехидрати, метформин и силови тренировки. Въз основа на по-мащабни проучвания може да искаме да обърнем повече внимание на нивата на тестостерон, за да видим дали трябва да го използваме по-широко при мъже с диабет тип 2 и нисък тестостерон. Може да е трудно да се определи кое е първо - ниският тестостерон или диабетът. Поради това ендокринолозите са склонни да избягват поемането на сърдечно-съдови рискове, които преди са били свързани с тестостероновата заместителна терапия“, казва той.

Д-р Флоранс Комите, ендокринолог и основател на Comite Center for Precision Medicine and Health и Groq Health, която също не е участвала в проучването, казва, че не само мъжете могат да се възползват от повече тестостерон.

„Оптимизирането на тестостерона както при мъжете, така и при жените подобрява контрола на кръвната захар и инсулиновата чувствителност. Тестостеронът намалява в средата на 30-те години както при мъжете, така и при жените. Спадът на тестостерона има дълбоко отрицателно въздействие, предизвиквайки загуба на мускули, стареене, влошаване на здравето и хроничните заболявания, свързани със стареенето, като диабет, сърдечни заболявания и болестта на Алцхаймер“, казва тя.  

По публикацията работи Бойко Бонев