Става въпрос за нова генерация трансплант, при която организмът възприема присадената част като своя

Безциментна колянна протеза беше поставена от екипа на проф. д-р Пламен Кинов в Клиниката по ортопедия и травматология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“.

Пациентът е 65-годишен от Сливен, с остеонекроза (инфаркт) на бедрената кост.

Остеонекрозата на бедрената кост

е заболяване, което се дължи на прекъсване на кръвоснабдяването на костта, което в медицината се нарича костен инфаркт.

Преди да се реши на операцията, мъжът е бил с много силни болки, които не се повлияват от консервативно лечение. Затова лекарите решават да пристъпят към

иновативното лечение, при което целта е да се намали налягането в зоната на инфаркта

като се отстрани некротичната кост. Оформеният след премахването на костта дефект се замества с костен присадък - автогенен от пациента, от специално подготвена донорна кост от тъканна банка или синтетични заместители. За първи път в този случай в Клиниката по ортопедия на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ се използва безциментна колянна протеза. При нея фиксацията е биологична – повърхността на импланта наподобява костта. Изработена е от порозен материал и организмът вгражда импланта в собствената си кост като своя. Новата става функционира като част от костта.

„Безциментната протеза е нова генерация, която отваря големи възможности в лечението и възстановяването, особено при млади, активни пациенти. При новия метод очакваме по-добра функция и преживяемост. Тъй като е биологичен, той ще осигури на пациента по-добра и надеждна фиксация и дългосрочно резултатите, които очакваме са по-добри“, обяснява проф. д-р Кинов, който освен началник на клиниката в столичната болница е и ръководител на Катедрата по ортопедия и травматология на МУ - София.

Остеонекрозата се проявява с внезапна болка в областта на засегнатите стави

- първо при боравене с големи тежести, после и при работа с леки такива, а след това при опит за ставане и всекидневни движения. Накрая болката става постоянна и пречи на съня на пациента. Тогава обаче за спасяването на костната тъкан е твърде късно.

Заболяването, наричано още аваскуларна некроза, засяга най-често главата на бедрената или раменната кост, но може да порази и малките кости на дланите, глезените и стъпалото, както и всяка кост и става, които носят тежестта на тялото. Без лечение в по-голямата част от случаите - до 75-80%, заболяването прогресира с краен резултат тежки артритни изменения в тазобедрената става. Настъпва инвалидизация на пациента, която налага ендопротезиране на засегнатата става. Все още не е известно докрай какво причинява това състояние. Налице е известна връзка с продължителното лечение с кортикостероиди, продължителен прием на алкохол, травми, водолазна, кесонна болест, туморни заболявания и др.

„Изключително е важна ранната диагностика на заболяването, за да може предприетото лечение за спасяване на засегнатата бедрена глава да бъде успешно“, обяснява проф. д-р Кинов. Известният ортопед подчертава, че ранната оперативна интервенция е от ключово значение за успеха на лечението на остеонекрозата.
Очакванията са 65-годишният мъж напълно да се възстанови в рамките на 1-2 месеца. С него вече работят рехабилитаторите от Клиниката по физиотерапия и рехабилитация на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, които имат богат опит при подобна патология.

Източник: УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“