Проф. д-р Александър Рокитански е ръководител на Отделението по хирургия и сътрудничещ лекар в болница Wiener Privatklinik във Виена. Той е специалист в областта на общата, детската и юношеската хирургия, както и педиатричната интензивна медицина. Той се занимава със създаването на иновации в различни области, включително кардиохирургия. През 1994 г. разработва устройство за изкуствено сърце. В своята научна дейност разглежда също оперативното лечение на онкологични заболявания и корекцията малформациите.

Проф. Рокитански, какво представлява аналната атрезия, какви са причините за нея и дали това е вродено заболяване?

Аналната атрезия е вродено заболяване, което засяга правилното развитие на ректума през първите 2 месеца на бременността. Това състояние се среща приблизително веднъж на 4000 раждания, като причината за неговото развитие все още не е изяснена.
Това заболяване може да се прояви в различни форми – от разширен анален отвор, през липса на анус до отвор на ануса във вагината или мъжката уретра и до общ отвор на уретрата, вагината и ануса (клоака).

Може ли да се открие пренатално?

Повечето форми на анална атрезия не могат да бъдат открити предварително чрез ултразвук. По-голям успех може да се постигне чрез изследване с ЯМР през феталния период.

Какви са най-честите симптоми на анална атрезия при новородените?

В зависимост от тежестта на случая, заболяването може да причини инфекции на пикочните пътища, запек и дори до запушване на червата. В редки случаи, ако мускулите на тазовото дъно не са правилно развити, съществува възможност за фекална и уринарна инконтиненция.

Какви диагностични изследвания се извършват обикновено, за да се потвърди наличието на анална атрезия?

Възможно е да се направи магнитен резонанс по време на бременността, проверка на тазовото дъно, за да се установи дали има функционален анус в правилна позиция, както и постнатален ултразвук на тазовото дъно, който трябва да включва бъбречната система и урогениталния тракт.

Как се лекува аналната атрезия? Необходима ли е винаги хирургична намеса?

С изключение на най-леката форма на анална атрезия, която представлява леко разширен анус в областта на таза, хирургичната корекция е задължителна. Корекциите се извършват в центровете за неонатална хирургия с най-висока успеваемост, особено ако мускулите на тазовото дъно са добре развити. При по-тежките форми с чревна непроходимост може да се наложи временно поставяне на изкуствен отвор за изхождане. Ако функцията на сфинктера не е достатъчна, може да се използва допълнителен мускулен трансфер от бедрото за укрепване на мускулната структура.

Необходими ли са специални грижи след лечението на засегнатите лица?

Последващите грижи се състоят в редовни контролни прегледи при специалист до края на периода на растеж.