Отворено писмо от инсулинозависими пациенти в България във връзка с липсата на инсулин ФИАСП И ТРЕСИБА в аптечната мрежа.

Уважаеми г-н министър-председател,
Уважаема г-жо президент на Европейския парламент,
Уважаеми г-н управител на НЗОК,
Уважаеми г-н министър на здравеопазването,
Уважаеми г-н министър на финансите,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми членове на Комисията за защита от дискриминация,
Уважаеми членове на Изпълнителната aгенция по лекарствата,
Уважаема госпожо омбудсман,

Оцеляхме в условията на Ковид епидемия, оцеляваме и днес в условията, в които ни поставяте с липсата на желание да се справите окончателно с този болезнен проблем, а именно – липсата на инсулин!
Вие имате властта и лостовете да прекратите тази война срещу инсулинозависмите деца и възрастни.
Тази борба за всяка капчица инсулин не може да продължава.
Не може в 21 век да сме подложени на геноцид заради лобита, печалби и реекспорт.
Не може заради интересите на шепа фирми да ни превръщате в заложници.
Ние не сме просто статистика. Зад всяка цифра строи човешки живот.
Виждате лицата на инсулинозависимите: 185 деца, майки, бащи, братя, сестри, родители. Това е една нищожна част от всички инсулинозависими пациенти в България.
Колко са те?
Около 40 000 инсулинозависими пациенти с диабет тип 1 и приблизително 110 000 хиляди с диабет тип 2 на инсулинова терапия. Това са 150 000 човешки съдби, зависими от вашите решения.
Вижте ни! Това сме ние, живи, реални хора, не суха статистика!
С липсата на инсулин в аптечната мрежа Вие ни поставяте в условия на ДИСКРИМИНАЦИЯ. Дискриминирате ни по признак – УВРЕЖДАНЕ, лишени сме от задължителното осигуряване на разумни улеснения при достъпа до получаване на инсулин.

Без инсулин няма живот. След 96 часа без инсулин настъпват тежки, фатални и необратими усложнения.

СПРЕТЕ РЕЕКСПОРТА СЕГА!

С уважение,
Елица Сиракова – родител на Богомил Сиракова, 11г. – инсулинозависим.

В навечерието на Световния ден на борбата с диабета ние се борим за оцеляване.