До  2030 г. в България ще бъдат изградени национални центрове за инсулт (т.нар. stroke центрове), които ще покриват територията на цялата страна. Това обяви на пресконференция  вчера ръководството на Българското дружество по инсулт.

Те ще координират цялата верига от грижи на пациентите с инсулт  - доболничната помощ, текущата рехабилитация и вторична профилактика, както и достъпа до неврохирургична и съдова интервенция. В тези центрове лечението на остър инсулт се комбинира с ранна мобилизация и рехабилитация и вторична превенция според нуждите на пациента. В отделенията по инсулт в тези центрове ще се прилага високотехнологично лечение -  тромболиза и ендоваскуларна терапия, обясни доц. Росен Калпачки от УС на дружеството. 

Областните болници ще бъдат финансирани, а екипите в тях – обучени, за да могат да прилагат масово съвременното лечение с интравенозна тромболиза

Центровете за лечение на инсулт ще ги консултират и координират, когато това е необходимо, обясни  той.

Това е част от проекта за Национален план за действие при пациенти с мозъчен инсулт, одобрен преди дни на Първия конгрес по инсулт. Документът предлага цялостна структура за решаване на проблема с инсулта от различни гледни точки, изтъкна  д-р Филип Алексиев, председател на дружеството. Той ще бъде представен и доразвит от  Министерството на здравеопазването и на Министерския съвет до края на тази година. Предстои и обсъждане също с БЛС, НЗОК и здравната комисия в парламента.

Инсултът е голяма трагедия - освен много често до смърт, той води до тежка инвалидизация, която е не само медицински, но и и тежък социален и икономически проблем, рефлектиращ върху всички - изтъкна доц. Калпачки. - Затова изисква усилията на широк кръг специалисти, както и на цялото общество. Той обърна внимание на програмите за разпознаване на симптомите на инсулта - внезапно изкривяване на лицето, внезапна промяна в говора, внезапно изтръпване на ръката. Те вече се популяризират в десетки училища по програми на неправителствени организации.      

Д-р Алексиев изтъкна, че в плана са заложени следните цели до 2030 г.:

• 90% от пациентите с инсулт трябва да попадат в центровете за лечение на инсулт;
• Нивото на интравенозната тромболиза в България трябва да се вдигне над 15%, а нивата на ендоваскуларното лечение – над 5% от всички пациенти с инсулт;
• 95% от пациентите, които отговарят на критериите за ендоваскуларно лечение, трябва да получат достъп до него; 
• Стремежът ще бъде средното време от началото на симптомите до началото на лечението стремежът да падне под 120 минути за интравенозната тромболиза и под 200 минути при ендоваскуларното лечение.
• Нивата на смъртност през първия месец трябва да се ограничат под 25% за вътремозъчните кръвоизливи, а болните с добри функционални резултати трябва да се увеличат на над 50%.

В България трябва да бъде създаден  Национален регистър на пациентите с инсулт, отбеляза  д-р Добринка Калпачка, зам.-председател на дружеството.  В момента отделни инсултни центрове събират данни в локални регистри или участват в регистъра на Европейската инсултна организация.

Липсва информация за това какво се случва с пациента и близките му след изписването от болницата

Ако искаме да излезем от тази „зона на здрача”, да осветим реалната ситуация и да дефинираме специфичните за страната ни проблеми, Национален регистър трябва да бъде създаден, убедена е тя. Той ще позволи проследяване и превенция на усложненията след изписването - последващ инсулт, сърдечно-съдови инциденти, аспирационни пневмонии, инфекции и др.

На пресконференцията д-р Теодора Манолова, началник на Клиниката по неврология в УМБАЛ „Г. Киркович“ в Ст. Загора коментира значението на колаболацията със „Спешна помощ“ и усилията, които полагат с колегите й, за  да обърнат тенденциите за късен достъп на пациента до болницата. Тя сподели, че все още има пациенти, които не стигат до болница. Имало случай, в който родилка получила инсулт и била оставена 12 часа вкъщи. Тя отбеляза, че напоследък инсултът засяга все по-млади хора, в активна възраст.

Инж. Дорина Добрева от Асоциацията на пациентите с инсулт и афазия отбеляза колко е важна подкрепата и последващата помощ за пациентите и техните близки след изписването. Тя сподели, че това е причината за създаването на  т.нар.

„пациентски ъгъл“ в неврологичните отделения на болниците в цялата страна, където семействата на преживелите инсулт могат да се запознаят със следващите стъпки.

Асоциацията прави кампании за популяризиране симптомите на заболяването, адекватната реакция при забелязването им, а така също и популяризиране превенция на рисковите фактори на заболяването. Тя се осъществява в колаборация с 234 от 260 общини в България.