Публикация

Пробиотиците може да са успешен допълнителен метод за гликемичен контрол

Пробиотиците може да са успешен допълнителен метод за гликемичен контрол

Пробиотиците играят съществена роля за нормализиране на предотвратява повишаването на нивото на кръвната захар на гладно. Това са изводи от различни проучвания, посветени на ролята на чревния микробиом при пациенти със захарен диабет тип 2. 

 

Нов систематичен преглед и проучване за мета-анализ си поставя за цел да оцени ефективността на добавките с пробиотици върху гликемичния контрол при пациенти със захарен диабет тип 2 (ЗДТ2) въз основа на данните от рандомизирани клинични проучвания.

 

ГЛЕДАЙТЕ ВИДЕО С ПРОФ. ЗДРАВКО КАМЕНОВ ЗА ЧРЕВНИЯ МИКРОБИОМ ПРИ ДИАБЕТ >>

 

Селектирани са всички проучвания за пробиотици и ЗДТ2 в PubMed, Web of Sciences, Embase и Cochrane Library от началото до октомври 2022 г. Стандартизираната средна разлика (SMD) с 95% доверителен интервал (CI) беше използвана за оценка на ефектите от добавянето на пробиотици върху параметрите, свързани с гликемичния контрол, например кръвна захар на гладно (FBG), инсулин, хемоглобин A1c (HbA1c) и хомеостазен модел на оценка на инсулиновата резистентност (HOMA-IR).

Какво показват резултатите?

Идентифицирани са 30 проучвания, които включват 1827 пациенти със захарен диабет. В сравнение с групата на плацебо, групата с добавки с пробиотици има значително намаление на параметрите на гликемичния контрол, включително FBG (SMD = − 0,331, 95% CI − 0,424 до − 0,238, P ефект  < 0,001), инсулин (SMD = − 0,185 , 95% CI − 0,313 до − 0,056, P ефект  = 0,005), HbA1c (SMD = − 0,421, 95% CI − 0,584 до − 0,258, P ефект  < 0,001) и HOMA-IR (SMD = − 0,224, 95% CI − 0,342 до − 0,105, P ефект  < 0,001). Допълнителни анализи на подгрупи показват, че ефектът е по-голям в подгрупите на кавказците, висок изходен индекс на телесна маса (ИТМ ≥ 30,0 kg/m 2 ), Bifidobacterium и хранителни пробиотици ( P подгрупа  < 0,050).

Това проучване потвърди, че добавянето на пробиотици има благоприятен ефект върху гликемичния контрол при пациенти със ЗД2. Може да бъде обещаваща адювантна терапия за пациенти с ЗДТ2. 

 

Захарният диабет тип 2 (ЗДТ2), ендокринно и метаболитно заболяване, се влияе от физиологията на гостоприемника и факторите на околната среда. Повече от 500 милиона души живеят с диабет в световен мащаб и се очаква този брой да нарасне до 783 милиона до 2045 г. Диабетът е често срещано заболяване, което представлява приблизително 90% от всички случаи на диабет и може да причини намалена продължителност на живота и животозастрашаващи и скъпи усложнения. Няма радикално лечение за ЗДТ2 и лечението му зависи от дългосрочната употреба на антидиабетни лекарства.

Чревен микробиом и патогенезата на захарния диабет

В тази връзка е изключително важно да се изследват нови методи, които могат ефективно да забавят или дори да обърнат прогресията на ЗДТ2. Последните проучвания показват, че чревната микробиота играе ключова роля в поддържането на хомеостазата на гостоприемника и патогенезата на ЗДТ2. Пробиотиците са микробни хранителни добавки, които променят чревната микробиота. Някои рандомизирани контролирани проучвания са изследвали ефектите от пробиотичните интервенции върху гликемичния контрол при пациенти със ЗДТ2.

 

Въпреки това, доказателствата от клинични изпитвания за ефектите от пробиотичните добавки върху гликемичния контрол остават противоречиви. Асеми и колектив провеждат рандомизирано двойно-сляпо, плацебо-контролирано клинично изпитване, включващо 54 пациенти със ЗДТ2. То разкрива, че добавянето на пробиотици със смес от различни щамове като Lactobacillus и Bifidobacterium предотвратява повишаването на нивото на кръвната захар на гладно (FBG) от изходното ниво при тези пациенти.

 

Междувременно Razmpoosh et al. рандомизира 60 пациенти със ЗД2 тип в две групи. Едната приема пробиотик (смес от Lactobacillus и Bifidobacterium ), а другата - плацебо. Резултатите не показват значителни разлики в нивата на инсулин или инсулинова резистентност между двете групи.

 

През 2016 г. Li et al. извършват систематичен преглед и мета-анализ на 12 рандомизирани проучвания със 714 души. Те съобщават, че добавките с пробиотици могат да регулират кръвната захар на гладно, но не са наблюдавани значителни разлики в нивото на гликирания хемоглобин (HbA1c) или хомеостатичния модел за оценка на инсулиновата резистентност (HOMA-IR) между пробиотичните и контролните групи на пациенти с T2DM. През 2020 г. Tao et al. систематично обобщава 15 проучвания с 902 индивида. Резултатите от мета-анализа показват, че добавките с пробиотици намаляват нивата на HbA1c, кръвна захар на гладно и инсулинова резистентност при пациенти с диабет.

 

Въпреки това, някои свързани проучвания ( n  = 11, 630 пациенти) не са включени в тяхното проучване. Оттогава са съобщени повече рандомизирани проучвания ( n  = 6) за ефектите от пробиотичните добавки върху гликемичния контрол, включително общо 511 пациенти със задахерн диабет. Все още съществуват спорове относно ефектите на пробиотиците върху гликемичния контрол при пациенти със ЗД2. Вариациите в участниците (напр. раса) и характеристиките на интервенцията (напр. доза, вид пробиотик и продължителност) в различни проучвания може да са довели до противоречиви резултати. 

Данни за новия метаанализ - включени проучвания

 

Източник: https://translational-medicine.biomedcentral.com/articles/10.1186/s12967-023-04306-0 

Редактор Илияна Ангелова

Снимка: Shutterstock

Коментари

Позволявам си да направя коментар. Да, някои от написаните неща са така. Но има уточнения. Това са видовете щамове, количеството в милиарди, още не малко детайли относно приемането. Това, всеки лекар трябва да обясни на пациента, а не механично да се четат упътванията, както и да се прецизира, че  нещата са индивидуални и най вече че резултатите са противоречиви. Патогенетичните интерпретации относно затлъстяването, не би трябвало да се асоциират с каквато и да е рекламна цел относно продукти на хранителната, агро индустрията и тази на комплементите. Цитирам доклад от края на 2022 г, който вероятно е известен на лекторите в това направление. С риск да бъда погрешно разбран бих искал да знам какво препоръчва научната общност в България, относно приема на пробиотиците. Как се вземат, по кое време, за какъв период... Задавал съм този въпрос няколко пъти, но до сега не е отговорено. Както и за постбиотиците. След като говорим за пробиотиците, би трябвало да се уточнява защо има и постбиотици. Защото в БГ се продават някои неща, но указанията не са съвсем точни, а нали в сайта се дискутират актуалните новости в Европа и света.
Бих искал да пожелая на CW и всички участници много успехи!