Д-р Невяна Драгнева е ръководител на Центъра по хепатология в МБАЛ „Медлайн“. Практикува в болницата от февруари 2014 г. в Отделението по Гастроентерология. Специалност придобива през 2013 г. 
Има интереси в областта на диагностиката, лечението и профилактиката на болести на черния дроб.  
Практикува в центъра от неговото създаване през 2016 г. До 2021 г. се ръководи от водещия гастроентеролог д-р Апостол Георгиев. Д-р Драгнева поема управлението по негово предложение.  

Този разговор с нея е продължение на: https://www.credoweb.bg/publication/136441/d-r-nevyana-dragneva-uvrezhdaneto-na-cherniya-drob-mozhe-dalgo-da-ostane-bez-klinichna-izyava

Според проф. Никола Григоров статините не само, че не са противопоказни при чернодробна патология, но дори са сред медикаментите за лечение на стеатохепатита. Това означава ли, че при умерено повишение на трансаминазите на фона на статинова терапия по повод дислипидемии, не трябва да се прекъсва заради опасения за състоянието на черния дроб? 

Ролята на статините все повече придобива популярност и извън сърдечносъдовата сфера. Статините в днешни дни са познати с плейотропния си ефект, включително и при чернодробната патология, въпреки първоначалния респект на гастроентеролозите от внушенията за лекарствената хепатотоксичност, макар че гастроентеролозите все още като че ли по-плахо пристъпват към рутинна статинова терапия. 

На тъканно ниво статините въздействат на фиброзните промени, приоритетно на ранната фиброза, на мастната чернодробна дистрофия и на съдовата резистентност в синусоиданния регион, определяща порталното налягане. 

От клинична гледна точка основните патогенетични механизми на статините в чернодробната патология са антиинфламаторни, антифиброзни, съдови (на синусоидално ниво), антиоксидантни. Затова те са приети като плейотропни медикаменти. 

Клиничното значение на статините в чернодробната патология на дифузните процеси е обект на множество проучвания, в които има много ентусиазъм и очаквания, но не липсват подозрителност и дори негативизъм.  

Лекостепенното повишение на серумните чернодробни ензими (приоритетно трансаминазите) е една от обсъжданите токсични прояви на статиновото лечение. Тъй като не е доказано паренхимно увреждане, хиперензимемията (AsAT, AlAT) не е причина за прекъсване на лечението. Понягога е уместно включването на хепатопротектори, които влияят на клетъчномембранната пропускливост, но това не се споделя от всички. При продължително, значимо повишение препоръката на реномираната Мayo clinic, Rochester-Minnesota, е намаляване на дозировката и/или подмяна на статина.  

Гледайте видео, предназначено за гастроентеролози, в което лекари представят случаи на пациенти и подчертават, колко важно е да бъдат активно питани за симптомите! 

От какви стойности нагоре трансаминазите са повод за притеснение и в тези случаи как трябва да продължи диагностиката? 

На този въпрос не мисля, че мога да дам еднозначен отговор. Например, ако говорим за хроничните вирусни хепатити – откриването им често става  случайно (примерно при лица, които са били кръводарители или при профилактичен преглед). Тези пациенти обикновено нямат субективни оплаквания, които да ги накарат и мотивират да потърсят своевременно медицинска помощ, като трансаминазите дори може да са в референтни граници, с което искам да кажа, че дори нормалните стойности на АсАТ и АлАТ не изключват подлежащ чернодробен проблем. 

Разбира се, че регистрирането на завишени трансаминази изисква последващо проследяване и уточняване най-добре под ръководството и съвместно с гастроентеролог, който да изготви последващ адекватен диагностично терапевтичен алгоритъм, съобразно данните от анамнезата, физикалните и клинико-лабораторните изследвания.   

При кои пациенти е показана диагностиката с фиброскан и какво точно представлява методът? 

Крайната степен на хроничните чернодробни заболявания е чернодробната цироза. Чернодробната цироза възниква в края на процес, наречен „фиброза“, който протича на етапи. Правилното определяне на крайния етап е от голямо значение при вземането на решение за лечение при хронични чернодробни заболявания и при проследяване на лечението. 

Fibroscan е уред, с който се извършва неинвазивно изследване, наречено транзиентна еластография за измерване на чернодробната плътност чрез ултразвукови вълни, които отслабват по различен начин в зависимост от вискозитета на средата, в която се разпространяват. Степента на заглъхване на вълните е в пряка зависимост с отлагането на мазнини и развитието на фиброза в черния дроб. Изследването е с продължителност около 10 минути и представлява неинвазивна алтернатива на чернодробната биопсия. Процедурата е напълно безвредна и безболезнена, а резултатите от него позволяват да се определят степента на чернодробната фиброза (заместване на нормалните чернодробни клетки с увредена фиброзна тъкан) и стеатозата (омазняването) на черния дроб. Изследването може да се прилага като начален диагностичен метод, така и при многократно проследяване в хода на провеждано лечение. То може да открие чернодробна стеатоза в начален стадий, докато конвенционалното ехографско изследване открива омазняването едва в по-напреднал етап. Освен това чрез него получаваме резултатът незабавно и в едно изследване получаваме едновременна оценка на фиброзата и стеатозата на черния дроб. 

Тъй като процедурата не е инвазивна, няма странични ефекти и не причинява дискомфорт. Освен това методиката позволява много по-широка оценка на черния дроб. 

Fibroscan може да се използва при всички чернодробни заболявания, които причиняват хронично увреждане на черния дроб – при съмнение за хроничен вирусен хепатит, при токсичен алкохолен хепатит, при хронично чернодробно увреждане, предизвикано от лекарства, при неалкохолен стеатохепатит, при затлъстяване и захарен диабет, при автоимунен хепатит, цироза, хемохроматоза, болест на Уилсън и др. 

Автор Ирена Чернишева