75 години от създаването си отбеляза с научен форум Специализираната болница за активно лечение на хематологични заболявания (СБАЛХЗ). Лечебното заведение е приемник на създадения през 1948 г. Научноизследователски институт по хематология и кръвопреливане с клинична база и с годините се утвърди като център с национално значение за диагностика и комплексно лечение на хематологични заболявания.

С плакети за изключителни заслуги за развитието на СБАЛХЗ в полза на пациентите и на науката в България бяха отличени проф. д-р Тошко Лисичков, проф. д-р Донка Василева, проф. д-р Милчо Минчев, проф. д-р Георги Михайлов, доц. д-р Мимоза Станева, проф. д-р Георги Балаценко и проф. д-р Маргарита Генова.

Изпълнителният директор на СБАЛХЗ д-р Галя Кондева каза, че това лечебно заведение е основоположник и лидер в клиничната хематология в България, въпреки голямата конкуренция в сектора.

„Мисията на болницата е да гарантира съвременна, високоспециализирана диагностично-лечебна дейност, целяща излекуване, удължаване на живота и подобряване на качеството му при болните с хематологични заболявания. Нашата мисия е прибавяне на години към живота и здраве към годините“, подчерта д-р Кондева.

Тя прочете поздравителни адреси от Министерство на здравеопазването, Българския лекарски съюз и Комисията по здравеопазване в Народното събрание.

Основна част от честването бе

Юбилейна научна среща

на която водещи специалисти на болницата запознаха колегите си с иновативните терапии в хематологията. Научният форум започна с обзор на развитието на хематологията в България, неразривно свързано със СБАЛХЗ и неговите най-видни клиницисти, учени и визионери. Проф. д-р Георги Михайлов обясни, че хематологията е изключително тежка специалност, която предполага екипна работа, и че СБАЛХЗ винаги се е отличавала със своя екип от компетентни специалисти.

„Нашата болница е център не само на диагностична и лечебна, но и на учебна, научна и трансплантационна дейност, както и на клинични изпитвания. СБАЛХЗ е най-големият трансплантационен център в страната, в който се извършват над 70% от всички клетъчни трансплантации. Само през 2023 г. през болницата са преминали 13 000 пациенти, което означава, че всички легла са постоянно заети и че работата при нас е изключително интензивна“, заяви проф. Михайлов.

Значимо място в дейността на СБАЛХЗ заема Специализираният хематологичен лабораторен блок, в чиято структура са включени осем лаборатории. „В Специализирания хематологичен лабораторен блок работят 76 души, които правят 30 000 изследвания месечно. Нашият екип гарантира комплексна диагностика на пациентите и пълен спектър от изследвания“, отбеляза в презентацията си проф. д-р Георги Балаценко - ръководител на Лабораторията по цитогенетика и молекулярна биология, която действа от 2000 г.

• Проф. Георги Михайлов представи първата таргетна терапия в хематологията, която се приема изцяло през устатата, има фиксирана продължителност и дава дълбок траен отговор. В друга презентация проф. Михайлов обясни проблема с резистентността и рецидивирането на Дифузния В-дребноклетъчен лимфом, както и съвременното терапевтично решение.
• Д-р Таня Янкова запозна аудиторията с иновативна терапия за лечение на агресивни типове лимфоми и сравни резултатите й с тези на стандартната терапия.
• Стратегията за консолидирана терапия при автоложни трансплантации на пациенти с Ходжкинов лимфом обясни д-р Адриана Банкова.
• За новата терапевтична възможност при Хронична лимфоцитна левкемия говори д-р Мартин Дончев. А втората му презентация бе посветена на лечението на рецидивирал и рефрактерен мултиплен миелом.
• Проф. д-р Георги Балаценко обясни важната роля на изследването на генната мутация FLT3 преди и в процеса на терапия на пациенти с остра миелоидна левкемия.
• Д-р Емил Алексов представи еволюцията в терапиите за Хроничната лимфоцитна левкемия, при която 5-годишна преживяемост през 1975 г. са имали 69,5% от пациентите, през 2000 г. – 75% от пациентите, а през 2015 г. – 92% от пациентите. Д-р Алексов обърна внимание на колегите си и към рядкото хематологично заболяване Пароксизмална нощна хемоглобинурия, тъй като болните трудно стигат до правилната диагноза, но за тяхно щастие може да разчитат на съвременно лечение.