Публикация

Едва петима пациенти са изпратени за трансплантация в чужбина през 2010 г.

Фондът за трансплантации в чужбина върна в държавния бюджет 4,7 млн. лв. от общо отпуснатите му 5 млн. лв. За цялата 2010 г. едва петима пациенти са изпратени за лечение зад граница.


Пред БНТ директорът на фонда София Мутафчийска обясни, че той работи реално от началото на май, когато е създаден обществен съвет, който е консултативен орган към фонда. По думите й основната причина за това да не бъдат изпращани за лечение в чужбина пациенти, нуждаещи се от трансплантация, е фактът, че най-често става въпрос за болни с бъбречни заболявания. А такива донори липсвали и в страните-членки на ЕС, с които работи фондът.

„Кривата на нуждата от трансплантации постоянно расте, а количеството от донорски ситуации, количеството бъбреци, количеството органи, остава едно и също дори в трансплантационно най-развитите държави”, посочи тя.

Освен това от момента на подаване на заявление от нуждаещия се до получаване на съгласие или отказ изтича определено време, тъй като е необходимо да се набави набор от документи, които да бъдат представени и да бъде изготвено становище от компетентни медицински органи - въз основа на което общественият съвет взима решение.

Според Иван Димитров, секретар на Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания, аргументите на София Мутафчийска звъучат несериозно. Той смята, че е необходима много здрава структура, която да иска да работи, защото на българския пациент, който се нуждае от трансплантация, независимо на какъв орган, и на когото операция не може да бъде направена у нас, фондът трябва да осигури възможност това да стане в чужбина.

Иван Димитров обясни, че от май фондът се е събирал едва 12 пъти. В резултат е взето решение да бъдат изпратени само 5 пациенти и то не точно за трансплантации, а за изследвания и манипулации.

Тодорка Кадикянова разказа в студиото историята на заболяването на дъщеря си, което е открито, когато момичето е било на 11 години.

Тя обясни, че семейството й е подало документи във Фонда за лечение на деца, когато дъщеря й е била на 16 години. До 18-годишната й възраст обаче документите не са разгледани. По същия начин са се развили нещата и при започване на работа на новия фонд.

„Обяснението е, че няма донори. Исканите изследвания отнемат време, а състоянието на болните не се подобрява. Хемодиализите увреждат пациента и в определен момент той става негоден за трансплантация”, посочи майката.

Коментари