Рали с пазарски колички e най-масовият спорт напоследък. При това раздвижване обикновено не се топят килограми, а нерви. Шофирането между щандовете с хиляди хранителни продукти и изборът кои от тях да попаднат в пазарската кошница си е луда надпревара без победители.

Трескаво четем етикети, от които обикновено разбираме само срок на годност. Мнозина просто купуват нещо, видяно по телевизията.

Медийното пространство е залято от безброй реклами за диетични, нискокалорични, нискомаслени храни, продукти без захар, които ще ни накарат да се почувстваме здрави, силни и енергични.

Малцина обаче разбират какво всъщност се крие зад думичките, изписани на етикетите.

Листчето, лепнато на опаковката, ни сочи състава и качествата на храната, срока на годност, трайност, условията за съхраняване, нетното тегло. Дава ни информация за различни диети и хранителни режими.

Етикетът е нещо като договор, който негласно подписват производител, търговец и купувач. Полезната хартийка е задължителна за всяка храна, която купуваме в магазина. Изключение се прави само когато измерват, претеглят и разливат продуктите пред нас.

Етикетирането е различно в зависимост от вида на продукта и от претенциите на неговите производители за специално предназначение и за притежание на специфични качества по отношение на хранителността и здравния ефект.

За тези, които нямат подобни претенции, си има задължителни надписи. Името на продукта трябва да бъде специфично, а не обобщаващо. Наименованието на вносните храни се запазва такова, каквото е в държавата производител.

Задължителен е списъкът на съставките, които трябва да са изброени в низходящ ред в зависимост от количеството им. Тук се включва и водата, когато е над 5% от теглото на храната. Не се изброяват съставките при храни, съдържащи само една съставка, при необработените пресни плодове и зеленчуци и при продукти, получени само от една суровина. Задължително се декларират инградиентите, за които има данни, че са алергени, както и зърнени, съдържащи глутен.
Внимателно гледайте за минималната трайност на тези продукти, при които започва промяна в състава им, независимо че няма риск за здравето. При бързо развалящите се продукти се дава точен срок на годност.

Минималната трайност се отбелязва с дата и месец за храните с трайност до 3 месеца, а с месец и година – за тези с трайност, по-голяма от 3 месеца. Когато купуваме бързо развалящи се продукти, трябва да се уверим, че се съхраняват на подходящо място и температура.

Задължително се пише регионът, откъдето идват продуктите. При внос се съобщава държавата производител и евентуално тази, в която храната е претърпяла допълнителна преработка. Изписва се точното име и адрес на производителя, а при вносните продукти се съобщават тези данни на вносителя или дистрибутора.

Единичната цена или цената за опаковка трябва да се обявява, освен ако тя не съвпада с продажната. За продукти, продавани в голямо количество в една опаковка, се отразява само цената за опаковката, а не цената за бройка.

Хранителната информация включва енергийна стойност и съдържание на нутриенти. Тя е задължителна само при храните с претенции, иначе включването й в етикета е доброволно. Данните трябва да бъдат представени таблично, като основната информация включва енергийната стойност, белтъци, въглехидрати и мазнини.

По-подробно може да се даде информация за захари, натрий, нишесте, холестерол, витамини, минерали и др. Ако на етикета пише, че храната е добър източник на нещо, то това трябва да значи, че една порция ни осигурява 10-20% от дневната дажба от дадено хранително вещество.

Какво разбирате от многобройните Е-та?! Почти нищичко. Много от тях са опасни и вредни за здравето оцветители. Има ги в кексове, сладка, алкохолни и безалкохолни напитки. В момента има над 1000 разновидности на Е, а подсладителите са стотици в зависимост от химичните вещества, които съдържат. Те позволяват продуктите да са годни за употреба след месеци престой в търговската мрежа. Темата е доста широка, затова ще се спрем на нея в отделен материал.

Пакетирани сосове, ароматизиран ориз, спагети, гарнитури за салати, сухи супи, месни продукти и замразени храни често съдържат глутамат, който вреди на здравето.

А когато се натъкнем на некачествени и опасни храни, трябва да подадем сигнал до компетентните органи, защото така защитаваме не само себе си и близките си, но и хиляди други хора.