Публикация

Варненският онкодиспансер няма да остави пациентите си без лечение

Интервю с д-р Господин Игнатов, управител на варненския онкологичен диспансер „Д-р Марко А. Марков”.


Д-р Игнатов, в онкосектора има напрежение, а в момента се променя и моделът на финансиране. Ще се справите ли?
Длъжни сме да се справим. Заради болните. Не трябва да допуснем и най-малкия срив, защото нашите болни са от най-уязвимите, просто нямат никакво време да чакат. Януари тръгна, а ние сме в пълно неведение как ще става финансирането в диспансерите след наложения ни нов статут. Отрязаха парите, които досега получавахме от държавния бюджет през общините. Никой нищо не знае: от кого, на кого и по каква методика ще се плаща? А дневно през диспансера минават по 100-120 души, в регистрите ни се водят близо 20 000 с досиета, трябват контролни прегледи, пари за туморни маркери, рентген, задължителни процедури, лекарства. Това са огромни суми. Растат и новите случаи като лавина. В нашата област е съдбовно ранното откриване на болестта - въпрос е на живот и смърт. Но и за профилактичните прегледи нищо не се знае - няма разписани правила - как ще се остойностяват, финансират? Досега целево плащаше държавата. През изминалите години ни плащаха за всичко – за извършената работа, за всичко задължително при онкоболните с досиета, имаше отредени пари за профилактика, но вече край, пълна мъгла е, никой нищо не казва.

И как действате при това положение? Идва болният и какво?
Идва болният и, както досега - ние го преглеждаме, преминава си през специалистите, процедурите, всичко по реда си, все разходи и всичко само се трупа. Не ми се мисли какво ще стане само след броени дни. Само диспансеризираните онкологично болни в България отиват към 250-300 000. На никакви пари отникъде не можеш да разчиташ освен на един свръхорязан месечен лимит от здравната каса - 268 000 лв. А реалните ни разходи стигат до 400-500 хиляди лв. и отгоре. Има и друг въпрос: досега в онкодиспансерите никой никога не е питал дали болният е здравноосигурен или не. Как ще питаш? Идва – поемаш го, човекът е с рак. При предишното комбинирано финансиране това ставаше. Приемаш го, оперираш го, осигуряваш облъчване, всичко. Държавата имаше тази грижа. Никой никога не е бил върнат. Сега – нямам ход. Раково болният здравно неосигурен пациент е извън системата, никакъв шанс. Аз стигам тавана на лимита и трябва да спра. Хлопвам кепенците, спирам прегледи, спирам химиотерапията на пациента, отлагам операции с месеци, защото касата ми заповядва това – чрез лимита. И...?

В същото време се и преструктурирате?
Какво значи преструктуриране в нашия сектор? Каквото и да направиш, онкодиспансерите, всичките до един в България, имат съвършено ясен и абсолютно еднакъв, непроменим, предмет на дейност. Фактически единствената реална промяна е, че държавата абдикира от задълженията си към онкоболните.

Но нали за да получите пари за модернизация – както от държавата, така и еврофондовете, трябваше да се преобразувате в Комплексни онкологични центрове? Готови ли сте за това?
И това, оказа се, не може да стане. Ще ставаме Специализирана болница за активно лечение на онкологични заболявания, защото за другото, за да станеш център, трябва нуклеарна медицина, гамакамера. Такава камера обаче ние нямаме, а и в цяла Варна никъде няма.

А при този нов статут – на специализирана болница, ще можете ли да разчитате на онези милиони, които Брюксел даде на България специално за апаратура и модернизация в онкосектора?
Да, но само на теория. Защото нас, специално Варна, са ни зачеркнали от списъка за еврофинансиране още щом се заговори за тези пари миналата година. Мислехме, че е станала просто чиновническа грешка – варненският диспансер е един от най-големите в България, един от най-ефективните. Статистика, всичко, всичко го има официално, черно на бяло. Вярвахме, че грешката ще бъде поправена, за да си получим нашите пари от Евросъюза, но никой нищо не прави. Грешка ли е било наистина или циничен лобизъм, не знам! Искам да говоря и с премиера, да питам, да кажа, да обясня. Не може да няма ход, не може раково болните от цял един огромен регион просто така да бъдат зачеркнати. Чета стенограмите на Министерския съвет – ето, информацията за парите за ин витро стигна до премиера, въпросът е решен, същото стана и с трансплантациите. Аз няма да се предам, защото това значи да предам своите болни.
" }-->

Коментари