Четирите национално представени пациентски организации изразиха опасенията си, произтичащи от промените в механизмите за снабдяване с лекарства и по-специално провеждането на търгове в болниците.

Според тях няма гаранции кой ще поеме отговорността от провалени търгове, от непрозрачни процедури, както и при несъответствие с нуждите на пациентите. Сред аргументите беше прогнозата, че общинските болници може да не проведат търгове, а поради невъзможност мениджърите да предвидят бъдещите нужди от медикаменти, лекарите ще бъдат принудени да натоварват на бюджета на здравното заведение. Така отговорността ще бъде размита. В същото време не съществува опция неизползвани от една болница лекарства да бъдат прехвърлени в друга.

Пациентските организации настояват своевременно да бъдат канени да наблюдават търговете, но не само при приемането на пликовете, а и при отваряне на офертите. Те искат всяка стъпка в процедурите за снабдяване с лекарства  да бъде нормативно уредена и оповестена, за да могат да я проследяват.

Представителите на Българския пациентски форум, Националната пациентска организация, Конфедерация „Защита на здравето” и Българската асоциация за защита правата на пациентите бяха единодушни, че най-добрият модел е реимбурсният, който се движи по схемата пациент - плащане - лекарство. Според тях несъвършенствата на досегашната система с централизираните търгове в МЗ ще се умножи по броя на болниците, а липсата на строга регламентация на тръжните процедури не гарантира нито своевременното снабдяване, нито изразходването на целевите средства по предназначение.

Пациентските организации изразиха готовност да бъдат в помощ на здравното министерство, като отбелязаха, че има тенденция то да формира политиката си без активен диалог с тях.