Според различни оценки хората с диабет в България са между 300 и 500 хиляди. При това около 30 процента от тях дори не подозират, че страдат от заболяването, а разбират това едва след като развият някое от усложненията му.

А те никак не са безобидни. Захарната болест има сериозна роля за развитието на сърдечно-съдовите проблеми и техните най-драстични форми - инфаркт и инсулт. Диабетът е виновник за голяма част от случаите на слепота, бъбречна недостатъчност и ампутация на крайниците.

Именно затова заболяването е определено като социално значимо.
Въпреки това страната ни заема незавидното последно място по профилактика и лечение на диабета сред държавите от Евросъюза. За оценка на грижите за диабетно болните е създаден Европейски индекс, според който България събира под 500 от максималните 1000 точки (по данни от 2008 г.). Този индекс се опитва да даде обективна оценка в няколко категории – достъп до информация, финансиране, мерки за превенция на заболяването, достъп до лечение и резултати от лечението.

Лошите показатели за състоянието на българските пациенти с диабет се дължат не на липса на квалифицирани медицински специалисти, а основно на недостатъчно финансиране, отделяно от държавата за превенция и лечение на заболяването и неговите усложнения.

През 2011 година не се очертава по-розова картина, след като Консултативният съвет за определяне на средствата по клиничните пътеки с председател вицепремиера Симеон Дянков реши да съкрати значително парите за лечение на едно от основните диабетни усложнения - диабетната полиневропатия. Става въпрос за клинична пътека номер 8, която вместо 333 лв. ще получи едва 180 лв. Диабетната полиневропатия възниква при значителен процент от пациентите с диабет и се дължи на увреждане на малките кръвоносни съдове и на нервните окончания в крайниците и органите.

Напредването на това състояние причинява тежки язви на стъпалата, достигащи до гангрена и необходимост от ампутация. Отделно от това са усложненията в целия организъм, които имат различни проявления. Съвременната медицина разполага със средства за контрол на диабетната полиневропатия, за да не се стига до нейните крайни фази. На пациентите с това заболяване периодично трябва да се правят венозни вливания със специфични препарати, а след това лечението им продължава с таблетни форми на съответните лекарства. Венозните вливания се правят в болничните заведения именно по споменатата клинична пътека номер 8.

Българската асоциация „Диабет” изрази тревогата си от намаляване на финансирането по тази клинична пътека чрез писмо до вицепремиера Дянков, до НЗОК, здравното министерство и Българския лекарски съюз. В него се казва, че определената цена от 180 лв. е крайно недостатъчна за специализираните болници, тъй като включва не само лекарствата, а и разходи за храна, отопление, заплати и др., свързани с престоя на пациентите.

„Кой ще покрие тези разходи и дали лекарите ще приемат пациенти, за чието лечение ще доплаща лечебното заведение?”, питат от диабетната пациентска организация. По-разумно е запазване стойността на клинична пътека № 8 на 333 лв. и дори увеличението й с 2%, както е предложено от Българския лекарски съюз, се казва в писмото, подписано от д-р Адриан Стоев, председател на Българска асоциация „Диабет”.

От асоциацията изразяват съгласието си да се намери механизъм част от пациентите, чието състояние позволява, да получават вливанията на спасителните лекарства в амбулаторни условия, а със спестените пари от болничен престой да се финансират програмите за самоконтрол и обучение на диабетиците. Но пациентите категорично отхвърлят възможността да се намали обемът и/или качеството на лечението на диабетно болните по тази клинична пътека.

От своя страна Пламен Таушанов, председател на Българската асоциация за закрила на пациентите, заяви пред Хелт, че орязването на средствата за диабетно болните с тежкото усложнение е в ущърб на пациентите и не трябва да се допуска.

Във връзка с тревогите на пациентите Националният омбудсман Константин Пенчев, който също е бил сезиран по случая, отговаря, че се е обърнал към министъра на финансите и другите държавни органи, имащи отношение по казуса, с настояване да гарантират правото на качествено и своевременно лечение на нуждаещите се и в частност на болните от диабет.