Доц. Майда Тихолова, национален консултант по инфекциозни болести и ръководител на Катедрата по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина в МУ-София.

Доц. Тихолова, каква е вероятността епидемията от хепатит А в Стара Загора, Пловдив и още няколко града да стане национална?
На този въпрос не може да се даде достоверен отговор. Причините за това са няколко. На мен не ми е известно да е правено проучване на специфичния имунитет на населението срещу това заболяване. Освен това през последните години по отношение на хепатит А имаше едно относително затишие – малко регистрирани случаи. Така се натрупва голям процент от хора, които не са се срещали с причинителя, нито са имунизирани, поради което са потенциално изложени на риска от заразяване. Този фактор заедно с незадоволителното равнище на битовата хигиена на много места правят прогнозите много трудни.

По какъв начин се създава имунитет срещу хепатит А?
Два са начините. Единият е среща с вируса и съответно преболедуване от някаква форма на хепатит А. Тогава се създава пожизнен имунитет. Другият начин е чрез имунизация. В нашата страна разполагаме с много модерни, безопасни и ефективни ваксини срещу този тип хепатит, но малко хора ги прилагат за разлика от ваксината срещу хепатит Б, която от 1996 г. е в задължителния имунизационен календар.

Има ли смисъл сега да се ваксинираме по спешност?
По-скоро не, особено в епидемичните райони, защото никой не знае дали вече не е заразен. Освен това ваксината се прилага чрез три дози през определен период и е нужно време на организма да изработи имунитет. Добре е да се ваксинираме, когато няма висока заболеваемост в страната.

Как става заразяването с хепатит А? Може ли това да стане, ако срещу теб кашля и киха някой от болните?
Не, това не е въздушно-капкова инфекция! Причинителят се развива в чревния тракт, поради което механизмът на предаването е фекално-орален. Когато заразен или болен човек замърси ръцете си при посещение в тоалетната, той пренася вируса върху различни предмети и храни. От тях чрез ръцете на околните вирусът попада в храносмилателния им тракт и ги заразява.

Излиза, че няма смисъл да се пазим чрез маски, както е при грипа?
Точно така. Предпазването е чрез стриктна хигиена – често измиване на ръцете с топла вода и сапун, избърсване на повърхностите с препарати с хлорно съдържание, строга преценка на местата, от които се снабдяваме с продукти или готови храни, използване на вода от сигурни източници. Вирусът е доста устойчив в околната среда и има висока прилепчивост, но все пак се унищожава при хлориране на водата, при висока температура (например изваряване) и при използване на дезинфектанти на хлорна основа (например белина), но не и от спиртни разтвори.

Какви са признаците при заразяване?
Това заболяване има сравнително дълъг инкубационен период – до 30–40 дни, през който заразеният не чувства нищо, но може да заразява други хора. Затова толкова бързо се засягат големи общности. Дори и след този период повечето пациенти не развиват никаква или почти никаква клинична картина. Затова регистрираните пациенти са само върхът на айсберга. Иначе класическите признаци напомнят грипната инфекция – температура, умора, стомашно-чревни неразположения и разстройства. Сравнително малък процент от хората пожълтяват видимо, което става причина да се търси лекарска помощ. Вече в здравните заведения се установява значително увеличение на нивата на чернодробните ензими в кръвта – трансаминазите, някои други отклонения в показателите, увеличен черен дроб.

Оставя ли този хепатит трайни последици върху здравето?
За щастие огромният процент от случаите завършва с пълно оздравяване и без трайни увреждания. Има малък процент от пациентите, при които болестта протича по-тежко и точно заради това всички установени случаи трябва да постъпят в болница за наблюдение. В началото на заболяването няма начин да се разбере дали ще протече леко или тежко.

Има ли капацитет здравната система да поеме очертаващата се висока заболеваемост?
Чисто професионален капацитет категорично има. Въпросът е, че тези заболявания са особени, никой не знае кога ще се проявят масово. И затова трябва да се поддържа готовност на екипи, апаратура и помещения, дори и те да не са натоварени постоянно. Ще дам сравнение със застраховките – плащаш, а се надяваш да не ти се наложи. Затова държавата трябва да финансира и отделно от НЗОК дейността на инфекциозните клиники и отделения. На много места те не са в съвременен вид или нямат достатъчно места. А не е редно да се принуждаваме да нареждаме болните като в претъпкан автобус.

__________

Как да се предпазим:
1. Мийте ръцете си поне 30 секунди с вода и сапун преди хранене и изобщо след пребиваване на обществени места.
2. Измивайте отвън със сапун дори продукти, които по принцип нямате навик на миете, например банани, портокали, кофички с кисело мляко.
3. Не взимайте хляб, кифли и други неопаковани храни, ако продавачите ги пипат с голи ръце.
4. След пипане на пари, дори у дома, отново си измийте ръцете.
5. Не се хранете в заведения със съмнителна хигиена. Това си личи най-лесно по вида на тоалетните.
6. Консумирайте продукти и вода само от сигурни източници.