Публикация

Светът обяви война на цигарите. Ами ние?

Лулата с тютюн някога доближавала индианците до боговете. Червенокожите изпадали в екстаз и вярвали, че димът е дар от небето.


Европейците пренесли тютюна, но от религиозен обичай го превърнали в бохемски навик.

Тютюнът е най-широко използваният лек стимулант, към който са пристрастени милиони, а отношението към пушенето се е променяло през годините в различните части на света. Било е изтънчено и модерно, друг път – вулгарно и дразнещо, а днес всички са категорични, че е вредно за здравето. Пише го върху всяка цигарена кутия, но стряскащите надписи май са невидими за пушачите.

Преди години е било доста популярно дами и джентълмени да захапват цигарката, но днес е доста демоде. Сега закони навсякъде по света ограничават свободното реене на тютюнев дим, но гоненията срещу пушачите не са изобретение на съвременната цивилизация.

Още Инквизицията повела битка с дяволския навик, църквата го обявила за тежък грях, а в швейцарски кантон дори измислили единадесета божа заповед – „Не пуши!”. В стара Русия за пушене изпращали в Сибир, жестоки наказания преследвали пушачите и в ислямския свят. Но любителите на тютюна не изчезнали.
 
Постепенно властниците се изхитрили и решили, вместо да забраняват вредния навик, да пълнят хазната, като обложили тютюна с тежки данъци.

А днес, ако отворите атласа на Европа, трудно ще откриете държава, където може да пафкате на воля. През пролетта на 2004 г. Ирландия стана първата държава в Европейския съюз, която забрани тютюнопушенето на обществени места, включително в ресторантите и баровете. И така се започна – държава след държава поведе битка срещу пушенето на обществени места – Норвегия, Унгария, Италия, Швеция, Белгия, Франция, Дания, Англия, Холандия, Литва, Швейцария, Малта, Шотландия, Исландия, Естония, Финландия, Испания, Полша...

Повече от половината провинции в Германия забраниха вредния навик, а в Бавария дори и по време на прочутия бирен „Октоберфест” не можете да пушите в уличните шатри. В Кипър пък не можете да пафкате дори в автомобила си, ако возите в него непълнолетен.

Забраните са под най-различни форми – някъде може и да пушите в бар или ресторант, но пък в специално помещение, където не сервират нито храна, нито напитки. В Португалия например може да се пуши, но само в огромни ресторанти, и то пушачите са натъпкани като консерва стриди.

В много градове и щати в Америка законодателството вече се е справило с пушенето. В Калифорния е забранено да се пуши дори на тротоара и на плажа.
Канадците освен забраната за пушене на публични места са измислили стряскащи картинки с черепи и увредени вътрешности върху цигарените кутии.

На много места по света законът не гледа с добро око на пушенето на обществени места – Хонконг, Уругвай, Венесуела, Тайланд, Индия, Сингапур... Очаква се в цяла Австралия да забранят тютюнопушенето в заведенията за хранене и на открито. Дори и в Меката на пурите – Куба, си има отделения за пушачи в баровете.
Продажбата на тютюневи изделия е извън закона в цялото Хималайско кралство Бутан. Пекин също забрани пушенето в обществените сгради.
В предпочитаните туристически дестинации на нашенци – Турция и Гърция, пафкането също е забранено.

Само холандците не затягат, а разхлабват примката около пристрастените към порока. Преди два месеца там отмениха забраната за тютюнопушене в малки питейни заведения, в които няма други наети освен семейството на собственика.

У нас от края на миналата година действа нова наредба, която регламентира пушенето на закрити обществени места, както и в сградите, където работим. Според нормативния документ пафкането не е тотално забранено, но трябва да има самостоятелни помещения за пушачите в големите хотели, ресторанти, кафенета, барове. Пушалните трябва да са по-малки от половината от общата площ на заведението, да имат стени и плътно затварящи се врати. В тях трябва да бъде изградена вентилация. Ако не работи, то на видно място трябва да има телефон, на който да сигнализирате на здравния инспектор. На вратата трябва да има надпис с точно определен шрифт и големина „Помещение за пушене. Забранено за лица до 18-годишна възраст”.

Иначе стои въпросът със заведенията за хранене и развлечения с площ, по-малка от 50 кв.м. Собственикът сам избира да се пуши или не. Ако е избрал да се пуши, то на входната врата трябва да постави табела „В заведението се допуска тютюнопушене. Забранено за лица до 18-годишна възраст!”. Ако пък вътре няма да се пафка, то надписът е „Заведение без тютюнев дим”.

За нарушителите естествено си има глоби. Със суми от 300 до 1500 лева ще се бъркат едноличните търговци, а от 500 до 10 000 - юридическите лица. Между 50 и 300 лева ще се глобяват тези, които пушат на забранени места.

Глоби ще има и за шофьорите на градския транспорт, които димят зад волана. В такситата и маршрутките май ще си пушат, освен ако клиентите не се противопоставят.

Според проучване на здравното министерство 60% от българите подкрепят ограничителните мерки срещу цигарения дим, а само 6% са категорично срещу тях.

Новата наредба не е първият опит да се ограничи разпространението на вредния навик у нас. Законът за пълна забрана за тютюнопушене на обществени места засега се провали. Но рано или късно това ще стане и в България, както е в повечето европейски държави. Може би затова бизнесът предпочита да плаща глоби, вместо да влага средства в нещо, което ще е безсмислено след година.

Коментари