Публикация

Лечението в чужбина става по-достъпно

Действието на новото законодателство няма да се простира върху трансплантациите.


Искате да се лекувате в чужбина, защото не ви харесват условията в българските болници или пък лекарят, комуто вярвате, е намерил препитание в Европа? От средата на 2013 г. това ще бъде напълно възможно, а в някои случаи здравната каса дори ще ви помогне с разходите. Задграничното лечение в ЕС вече е на една ръка разстояние, след като Европейският парламент одобри директива, която ще стане част от законодателството на страните членки.

Най-общо новият регламент определя условията, при които здравноосигурени пациенти могат да избират държава, в която да се лекуват. Това няма да е съвсем лесно, тъй като Брюксел не желае да бъде обвинен за фалита на някои здравни системи, който се смята за неизбежен заради сериозните различия в качеството на здравно обслужване в ЕС.

Ето защо болничното, високоспециализираното и особено скъпото лечение ще изискват предварително разрешение от здравната каса в страната, в която пациентът се осигурява. Освен това хората, които ще предпочетат да се подложат на медицински процедури в чужбина, ще трябва да са в състояние да предплатят лечението и едва след това разходите им ще бъдат покривани от касата. И то само до размера на клиничната пътека в страната, в която са осигурени. Всяка държава сама ще определи диагнозите, за които ще се иска предварително разрешение.

Все пак европейският законодател е решил, че здравната каса или някой фонд, ако желаят, може да авансират болния, комуто са разрешили да се лекува в чужбина. И дори да му отпуснат пари за път и хотелски престой. Директивата насърчава това да се прави най-вече за пациентите с увреждания.

Веднъж подал искане за разрешение да се лекува, болният трябва да очаква положителен отговор или ако пристигне отказ, здравната каса трябва да го обоснове. За първи път се уточняват причините за отказ: ако медицински е доказано, че лечението може да е опасно за пациента или ако се прецени, че избраното здравно заведение не е в състояние да извърши манипулацията.

Мотив за отказ може да е и че същото лечение се предлага в страната, където болният се осигурява, както и че то може да му бъде приложено в същия срок, в който той би го получил в чужбина. Смята се, че това ще даде шанс на хората, чакащи по списъци за планови операции в някои страни, да получат по-бързо избавления, подлагайки се на лечение в държави, в които няма ред за операции. Предвиден е и механизъм за обжалване на отказите. Веднъж издала разрешението, здравната каса гарантира, че ще се погрижи за долекуването и за възстановяването на пациента след неговото изписване.

Ако някакъв тип лечение не може да бъде осигурен в дадена държава, националните здравни органи не могат да откажат издаването на разрешение, се казва в директивата. От тази разпоредба полза ще имат най-вече хората с редки заболявания. Те ще могат да разчитат на възстановяване на разходите, дори здравната каса да не е предвидила клинична пътека за техния проблем. В момента в ЕС има регистрирани около 7000 редки диагнози.

Действието на новото законодателство няма да се простира върху трансплантациите заради недостига на органи в Европа. Извън обхвата на директивата остават и грижите за болни и възрастни хора, старческите и домовете за болни хора.

Що се отнася до извънболничните здравни грижи, включително зъболечение, пациентите ще могат да търсят здравно обслужване в чужбина без предварително одобрение и формалности. След завръщането си те ще подават заявка за възстановяване на средствата. По същия механизъм ще се работи и с рецептите, издадени в чужбина. Ако предписаното лекарство е регистрирано в страната и употребата му е разрешена, фармацевтът няма право да откаже да я изпълни.

За да се облекчат хората, търсещи здравна помощ, във всяка страна ще бъдат разкрити информационни центрове, които ще помагат със съвет и сведения на потенциални чужди пациенти. Предвижда се тези центрове да консултират относно възстановяването на направени разходи, по обезщетения и по юридически въпроси. Те ще трябва да могат да препоръчват болници, които са специализирани в определени видове лечение.

Засега в България не се прави класация на болниците, нито има публична подредба на качеството на лечението, което се провежда в тях, или на квалификацията на специалистите.

В момента, заедно със спешната помощ, в едва около 1% от случаите пациенти биват обслужвани в чужбина. Европейската комисия, която е писала новата директива, не очаква броят им да нарасне чувствително. „Все пак хората предпочитат да разговарят с лекаря на родния си език и най-често избират болницата, която е най-близо до дома им”, каза здравният еврокомисар Джон Дали.

Коментари