Публикация

Профилактиката е водеща в развитието на денталната медицина

През 1905 г. се ражда Българският зъболекарски съюз, но учредителите остават в историята и като родоначалници на организирания съсловен живот в България изобщо. Още в първите си документи съюзът формулира и отстоява отговорностите си в защита не само на своите членове, но и на пациентите. Нещо повече - в един призив на Софийската колегия от 30-те години например се акцентира върху мисията на съсловието като част от интелигенцията: ”...всеки, който претендира да е интелигент, трябва да даде от себе си на обществото, за да може да получи нещо от него”.

Д-р Шарков, при организация с такива традиции логично е да започнем от приемствеността в отговорностите.
Това са осъзнати отговорности. В началото нашите предци са се борили срещу самозваните зъбари. И нищо ново под звездите - част от нещата, за които тогава те са се борили, съществуват и до днес. Примерно участието на БЗС във Висшия медицински съвет - върховният орган в здравеопазването. С времето той се трансформира и днес се води като консултативен орган. Интересното е, че той не е свикван от времето на министър Желев, ако не ме лъже паметта. Този съвет е изключително необходим мозъчен тръст, в който могат да се обмислят нормативните актове, преди да се публикуват.

Какви са данните в момента за състоянието на денталното здраве на българина?
През ноември м.г. 66 епидемиолози - от факултетите в София, Пловдив, Варна, и 28 регионални координатори от Националната програма за профилактика на оралните заболявания при децата до 18-годишна възраст проведоха изключително важно епидемиологично проучване. Събраните данни за състоянието на зъбите и венците на 21 160 деца от 28-те области ще бъдат обработени тази година. Такива данни не бяха събирани от 1982 година - когато сочат, че децата на 6-годишна възраст имат от 4 до 5 временни зъба с кариес, 12-годишните вече имат до 3 постоянни зъба с кариес. Според мое изследване отпреди време всеки четвърти 18-годишен има изваден поне един зъб. Сега интуицията, а и частични проучвания ми подсказват, че може би картината ще бъде по-лоша.

Напоследък профилактиката постепенно се реабилитира...
Говори се за профилактика по линия на НЗОК, но там тя се третира като средство за ранно откриване. А смисълът, който трябва да влагаме в профилактиката, е за недопускане на заболяване. Това е тенденцията в цял свят - профилактиката да бъде водеща в здравната политика. През 2007 г. СЗО за първи път прие резолюция за оралните заболявания, според която всички страни трябва да имат държавни профилактични програми. И България е сред първите, приели такава програма.

Постигнахте самостоятелен Национален рамков договор, каква е следващата цел?
Костваше ни 10 години мотивация на ключовите фигури в изпълнителната и законодателната власт, че медицина и дентална медицина трябва да имат самостоятелни договори. За съжаление бюджетът все още е скачени съдове и това се отразява и на денталните услуги по НРД. Те са такива, каквито бяха преди 10 години. Очакваме подкрепата на всички пациентски организации и на гражданското общество пакетът за хората над 18-годишна възраст да бъде разширен. Защото не получават  почти нищо - един преглед и две дейности. Пакетът на възрастните трябва да стане поне колкото при децата. Да се включи освен кариес и неговите усложнения.

А каква част от дейностите по здравна каса се използват от пациентите?

При децата 20%. А при възрастните при този малък пакет можем само да гадаем. Въпреки че доплащането е в разумните граници от няколко лева. Въпросът не е само до пари, основното е знанието, информацията. Това също е елемент на Националната програма. Тази година започва масирана разяснителна атака сред населението с брошури, с участието на медиите и с други видове съвременни средства за необходимостта от прилагане на правилното хранене, на устната хигиена, как да бъде провеждана устната хигиена, как да се храним, говорихме за ортодонтските аномалии и редица други фактори, които трябва да станат част от цялостната система.

БЗЛ преди години въведе доплащането, за което сега се говори...
...И ме удивлява фактът, че ни дават пример с други държави, като могат да дадат пример с денталната медицина. На практика доплащането действа възпитателно. При децата повечето от дейностите са изцяло платени. Но за усложненията от кариес кой е виновен? Невръстното дете, или неговите родители са допуснали подобно състояние на устата? Освен това доплащането е вид контрол от страна на пациента.

Следващото, което трябва да се доразвие в Националния рамков договор, е специализираната помощ. Имаме малки пакети специализирана помощ. Детска дентална медицина и орална хирургия - те са недостатъчни. И понеже са недостатъчни, много малко са практиките, които са регистрирани. Практика по детска дентална медицина няма или ако има, те са единици и са концентрирани в дентални центрове, орална хирургия също. И ето, виждате как пакетите в задължителното здравно осигуряване и икономическото състояние на страната рефлектират върху продължаващото обучение и специализацията.

Там каква е ситуацията?
Продължаващото обучение и специализацията се бъркат дори от фактори в изпълнителната власт. Продължаващото обучение в ЕС, с изключение само на Италия, е делегирано на съсловните организации. Както и в България. Ние имаме една солидна банка от лекции, които се изнасят почти всяка събота в цялата страна.

Присъстващите получават сертификати и съответния брой кредити. Тоест БЗС отдавна е въвел т.нар. кредитна система, която е задължителна, но тя не носи до момента принудителен характер. За сметка на членския внос е осигурено абсолютно безплатно обучение във всички сфери. 90% посещават лекциите. Кредитите, получени от годишния национален научен конгрес, който е част от продължаващото обучение на Световната  федерация, се признават в световен план.

А специализацията е грижа на МЗ и денталните факултети, но наредбата за специализация е абсолютно неприложима при нас - 8300 зъболекари са частници. И за 3 години този, който иска да специализира, трябва да се откъсне напълно от частната си практика и да получава някакво възнаграждение без квартирни и дневни. Ако живее извън града, където специализира, кой ще затвори кабинета си и на практика ще фалира, за да изкара специалност?

При свободната специализация вадиш от джоба си 24 хиляди лева за 3 години, пак се откъсваш от частната си практика, отново фалираш. Защото един новозавършил ще има практика до твоята, а ти не можеш да повишиш цената, понеже българинът търси все още евтиното лечение.

Някои от специалностите ни изчезват, понеже няма кандидати за специализация. Например има райони, където нямаме орални хирурзи.

Колко зъболекари работят със здравната каса?
От 8300 зъболекари 5600 имаха договор за 2010 година. А за 2011 мисля, че този брой ще нарасне. Така че процентът не е малък. Естествено, почти 100% работят като общопрактикуващи. Ние имаме едни от най-добрите регистри, в които са заложени около двайсетина показатели, и знаем всеки наш член къде се намира, в коя районна колегия, точното място на неговата клиника. Този регистър много ни помага в статистиката за нашето съсловие.

Кои са най-активно развиващите се направления в денталната медицина в Европа?
На първо място е профилактиката. В Скандинавия децата нямат кариеси, но това е благодарение на една дългосрочна програма над 40 години в скандинавските държави. На второ място, влезе лазерът за обработка на твърди зъбни тъкани. Дълги години в хирургията се използваше за обработка на меки тъкани, а сега влезе и като средство за обработка, за правене на кадифета за почистване на зъбния кариес. Все още в България той навлиза, но аз, доколкото знам, над 1500 наши практики са се сдобили с лазер и работят успешно с лазер.

Готвите се за домакинство на сесията на Европейската секция на Световната дентална федерация (ERO FDI).
На 14 април ще пристигнат ключови фигури в денталната медицина от 43 страни. Такова събитие не е имало в историята. Искам да подчертая, че през 2009 година за първи път в ръководството на Световната федерация бе избран българин с тайно гласуване, същото се случи и в Съвета на европейските зъболекари. От създаването през 1900 година на FDA за първи път в ръководството има българин. А в Съвета на европейските зъболекари, създаден преди 50 години и включващ всички европейски страни, представляващ 320 хиляди зъболекари в Европа, бе избран и българин за един от петимата директори в борда.

Коментари