Стремейки се да не се изгубят в джунглата на съвременната медицина, мнозина се връщат към добре познатото старо.

Далекоизточните лечебни практики, като тази на хилядолетната тибетска медицина, процъфтяват, изтъква Дойче веле.

Събота, седем часът сутринта, гореща вода и безсолна оризова супа за закуска, след което часове наред медитация – 39-имата посетители на будисткия център в Карлсруе преследват една и съща цел: трайно здраве за тялото и душата. Ана Елизабет Бах, изучавала в продължение на години тибетска будистка медицина в Непал, води ежемесечно такива семинари. След навлизането в дебрите на този начин на лечение тя е убедена, че далекоизточното, прастаро знание за здравето и болестите са приложими и в днешната култура.

Медитацията като медицина

Далекоизточните заболявания не се различават от нашите. Но причините се търсят другаде. Докато обучените медици се концентрират само върху тялото, а психолозите – върху чувствата, будисткият лечител не прави никаква разлика. Според него погрешните действия с тялото, речта и духа са основната причина за страданията и заболяванията. Затова на семинарите в Карлсруе акцентът е върху будистката медитация, по време на която се изпада в състояние, напълно свободно от болести и страдания. То се достига чрез медитацията и дистанцията от лошите навици.

Законът на кармата

Според будисткия закон за причината и следствието /карма/ определяме чрез нашите действия, думи и мисли утрешния си свят. „Не можем да стоварим другиму отговорността за това, което ни се случва” – обяснява Ана Елизабет Бах и допълва: „Но понеже все пак не сме топка, която съдбата подхвърля, можем самите ние да променим нещо. Което започва най-напред с храненето: по време на семинара в продължение на три дни удоволствия като кафето или никотинът са забранени, тялото получава само здравословни храни като ориз и зеленчуци”.

Да постигнеш баланс

В тибетската будистка медицина има точна дефиниция за здравето: дух и тяло в хармония. В здравото тяло така наречените принципи или енергии вятър, жлъчка и слуз са балансирани. Ако този баланс се наруши, се стига до заболяване. И тъй като духът и тялото си влияят взаимно, често причините за предизвикването на дисбаланс не са физически: невежество, алчност и гняв. Към тях Ана Елизабет Бах добавя вторичните причини като неправилното хранене или недоброто поведение.

Между два свята

„Действията ни и вътрешното ни отношение са точно толкова важни за диагнозата на един тибетски лечител, колкото и телесните усещания” – посочва тя. В рамките на семинара се изучават и някои принципи на будистката философия, понеже, както отбелязва ръководителката: „Не обстоятелствата са тези, които определят нашето щастие или нещастие, а нашата способност да се справяме с обстоятелствата. Не събитията са важни, а това каква е нашата реакция спрямо тях”.