Националната здравна карта определи потребностите от лечебни заведения.

43 984 е максималният брой болнични легла, нужен на страната ни, за да се задоволят адекватно потребностите на населението от здравни грижи.

Това показва проектът на новата Национална здравна карта (НЗК), който е изготвило здравното министерство. Същността и смисълът на този документ се регламентират със Закона за лечебните заведения. Според него НЗК трябва да показва броя и разпределението на структурите за болнична помощ в страната, така че най-добре да се задоволят потребностите на населението от медицински грижи. Националната здравна карта се изработва на базата на областните здравни карти, в които са отчетени нуждите на населението по региони.

308 са болниците в страната според данните от пререгистрацията им, която приключи в края на януари тази година. От тях за активно лечение специализирани са 93 болници, а многопрофилни - 160, останалите заведения са центрове и болници за рехабилитация и долекуване. Приблизително 26% от отделенията, с които те разполагат, са с първо ниво на компетентност, около 45% са с второ, а други 29% - с трето, най-високото ниво. В тях има 44 411 легла. В същото време нужният брой легла, за да се осигури адекватна медицинска помощ на населението, е между 30 254 и 43 984 легла.

Въпреки че болничните легла у нас са почти в нормите (надвишават само с 427 максималната граница), разпределението им е неравномерно, показват още данните в Националната здравна карта. В шест области на страната (Кърджали, Разград, Силистра, Хасково, Шумен и Ямбол) леглата са по-малко от минималния праг. В други седем области (Благоевград, Кюстендил, Пазарджик, Плевен, Смолян, Стара Загора, Пловдив) те са повече от максималния праг. Повече са и леглата в столицата, при максимално нужен брой от 6 847 те са 10 072.

Неравномерно е и разпределението на леглата по видове. Леглата за активно лечение у нас са с 37 063 при максимално нужни 33 659. Най-голямо е превишаването на хирургичните легла – 9508, при максимум нужни 7070. Най-голям е недостигът на легла за реанимация – 1296, при минимум нужни 1729.

В Националната здравна карта се съдържа и списък с лечебните заведения, с които НЗОК задължително трябва да сключи договор за работа, за да обезпечи достъпна медицинска помощ за здравноосигурените граждани. С всички останали лечебни заведения, които са получили разрешение за дейност, здравната каса може да сключи договор при желание от тяхна страна и в съответствие с нивата им на компетентност.

В задължителния списък са включени 57 държавни болници, които са ключови за оказването на медицински грижи у нас. Тези лечебни заведения са подбрани на базата на следните критерии: наличие на отделение по спешна медицина, структури по АГ, детски болести, вътрешни болести, кардиология, неврология, хирургия, ортопедия и травматология, анестезиология и интензивно лечение II или III ниво на компетентност, диализно лечение с възможности за спешна диализа, клинична лаборатория II или III ниво на компетентност и структура по „образна диагностика”.

Също така в списъка са включени болници, които имат статут на университетски клиники, осъществяват трансплантации или други високоспециализирани дейности като кардиохирургия, неврохирургия, токсикология, онкология, хематология, инфекциозни болести.

В НЗК се посочва и нужният брой от центровете за спешна помощ, трансфузионна хематология, психиатричните и онкологичните болници. Данните показват, че към момента страната ни има достатъчен брой от тези лечебни заведения – 28 центъра за спешна медицинска помощ, 198 филиала към тях, 5 центъра по трансфузионна хематология, 12 психиатрични болници, 9 за онкологични заболявания.