Новите случаи на рак в страната се увеличават. Това показват последните данни на Националния раков регистър.

 34 576 са хората, които са се заболели от злокачествени заболявания у нас през 2008 г., докато през 2007 г. - 33 582, или с 994 по-малко.

Аналогично е състоянието и при смъртните случаи. През 2008 г. случаите на онкологичните заболявания у нас са били 18 000, а през 2007 г. – 17 720, съобщи здравното министерство.

При жените най-чест е ракът на гърдата (22,8% от всички злокачествени тумори), а при мъжете – ракът на белия дроб (18,5% от всички злокачествени тумори). Тези две заболявания са и най-честата причина за смърт от рак при двата пола.

Прогнозните данни за 2011 г. са за 4020 нови случая на рак на белия дроб, 3970 души с рак на гърдата, 4980 с колоректален карцином, 1790 с рак на простатата, 1230 с рак на маточната шийка, 4690 със злокачествени тумори на кожа.

Заболяемостта от злокачествени тумори у нас е най-висока във възрастовата група над 65 години. Засягане на все по-млади пациенти се наблюдава при рака на белия дроб, на гърдата и на маточната шийка.

Злокачествените заболявания в страната не са равномерно разпространени на територията й. При мъжете през 2008 г. най-висока е заболяемостта в областите Хасково, Бургас, Русе, Пловдив и Кърджали, а най-ниска – във Видин, Монтана, Габрово и Ловеч. При жените през същата година с най-висока заболяемост са областите Русе, София-град, Бургас, Ямбол и Велико Търново, а с най-ниска –  Кърджали, Пазарджик и Добрич.
 
Разпространение по света
 
Всяка година в света се диагностицират около 12 млн. пациенти със злокачествени тумори, а всеки ден около 20 000 души умират от рак. Очаква се през 2050 г. новозаболелите да са около 27 млн., а починалите – 17,5 млн., ако не се предприемат драстични мерки за ограничаване разпространението на злокачествените заболявания.

Основните направления за ограничаване на засягането от рак на населението в света са свързани с профилактиката, своевременната диагностика и комплексното лечение, както и проследяването на болните с онкологични заболявания. По отношение на профилактиката с най-голямо значение са тютюнопушенето, наднорменото тегло, нерационалното хранене и заседналият начин на живот, на които се дължат над 60% от случаите със злокачествени заболявания. В Европа злокачествените заболявания са на второ място по значимост (след сърдечно-съдовите) с около 3 млн. нови случая и 1,7 милиона починали годишно.
 

Тютюнопушенето като рисков фактор
 
Цигарите са сред най-рисковите фактори за поява на раковите заболявания. Активното или пасивно тютюнопушене може да причини рак в устната кухина, носа и гърлото, ларинкса, трахеята, езофагуса, белия дроб, стомаха, панкреаса, бъбреците и уретера, пикочния мехур, маточната шийка, костния мозък и кръвта. Употребата на тютюневи изделия е причината всяка година от рак по света да умират 1,5 милиона души.

Рискът за непушач да заболее от рак на белия дроб например е с 20-30% по-голям, ако живее с пушач. Това е така, защото в цигарите се съдържат 46 канцерогенни вещества.

Едни от най-вредните сред тях са:
- формалдехид – използва се за балсамиране на мъртвото тяло, причинява рак;
- бензен – открива се в бензина, води до рак, левкемия, хромозомна абнормалност;  
- полониум 210 – радиокативен и много токсичен, води до рак;                                          
- винил хлорид – използва се за изработването на тръби, води до рак;                                          
- водороден цианид - води до загуба на теглото, един от най-токсичните агенти в тютюневия дим;                                                                                                           
- катран – води до рак, до увреждане на белия дроб;                                                             
- амоняк – води до астма.

Пет години след спиране на тютюнопушенето вероятността човек да заболее от рак на устата, гърлото, езофагуса и пикочния мехур намалява наполовина. Според изчисления на Световната здравна организация повече от 40% от случаите на рак са предотвратими, ако се избягват рисковите фактори.
 
Ролята на профилактиката
 
Злокачествените тумори са група заболявания, характеризиращи се с неконтролиран растеж и разпространение в тялото на клетки, които се различават от нормалните (ракови клетки). Причина за поява на тези клетки са редица външни (тютюнопушене, химикали, радиация, инфекции) и вътрешни фактори (наследственост, хормони, състояние на имунната система, придобити мутации и др.). Изброените фактори могат да действат едновременно или последователно в продължение на години преди появата на симптоми на заболяване.

Някои видове рак могат да бъдат избегнати чрез отстраняване на рисковите фактори – тютюнопушене (рак на белия дроб), инфекции (рак на маточната шийка), ултравиолетова радиация (злокачествени тумори на кожа) и др. Други видове рак могат да бъдат успешно излекувани, ако измененията се открият в много ранен стадий (когато все още няма изявени симптоми) при профилактични прегледи или при скрининг – рак на гърдата, на маточната шийка, на дебелото черво и др.

Установено е, че повече от една трета от новоустановените и от смъртните случаи от рак в световен мащаб могат да бъдат предотвратени чрез намаляване на тютюнопушенето и употребата на алкохол, профилактика на затлъстяването, приложение на ваксини, насърчаване на здравословното хранене и повишаване на физическата активност.

Ранното откриване на злокачествените тумори е важно, тъй като лечението на пациентите в начален стадий на заболяването е най-успешно. Приложението на организиран скрининг на здрави хора от рисковите групи на населението е доказало своята ефективност при няколко вида рак – на маточната шийка, на гърдата и на дебелото черво. В държавите с традиции в организирания скрининг се наблюдава значително намаляване на смъртността от тези заболявания.

За пациентите със злокачествени тумори е много важно да се осигури съвременно лечение – хирургично, лекарствено и лъчелечение, редовно диспансерно наблюдение и качествени палиативни грижи.

Въпреки голямата социална значимост на злокачествените заболявания, обединените усилия на специалистите и цялото обществото могат да доведат до намаляване на заболяемостта и смъртността, както и до увеличаване на преживяемостта при тях.