Д-р Даниела Дариткова, заместник-председател на Комисията по здравеопазване в Народното събрание, в интервю за Хелт медия.

Ракът на маточната шийка отнема всеки ден живота на една българка, а годишно заболяват около 1100. За разлика от другите злокачествени заболявания тук е открит причинителят – човешкият папилома вирус (HPV), както и ефективна ваксина срещу него. И тъй като нещата навсякъде опират до информираност, ресурс и организация, преди 4 години в Брюксел бе създадена Европейската мрежа „Политици за превенция на рака на маточната шийка”, а у нас групата „Парламентарен консенсус за борба със социалнозначими заболявания” обединява успешно усилията на различните партийни цветове.

На кръгла маса в Народното събрание депутати, водещи експерти и представители на пациентски организации приеха меморандум с конкретни мерки за снижаване и в близка перспектива ликвидиране на болестта. А опит вече има, той бе обобщен от генералния директор на Европейската асоциация за борба с рака на маточната шийка д-р Ф. Дейвис: В страните, в които действа комбинация от ваксинирането на момичетата на 12-14 г. и скрининг на жените над 25-годишна възраст, има снижаване на заболеваемостта с над 90%.

Д-р Дариткова, идва ли краят на говоренето, както поискаха пациентските организации?
Има вече малки стъпки в резултат на говоренето. А и то не е излишно, защото информираността и личният ангажимент към собственото здраве не могат да се заместят от никакви национални програми. Ваксината е въведена като препоръчителна. Педиатричната асоциация препоръча, че е добре да се сложи около 12-годишна възраст – т.е. преди започването на полов живот. Заложихме в меморандума, след като се прецени финансовото състояние на системата, тази ваксина да бъде реимбурсирана.
Вече немалкият европейски опит сочи, че тя не крие рискове и ползите от нея са значителни.

Какви са характерните за България фактори, които отчитате?
При нас има двукратно, дори и трикратно през последните години повишаване на заболеваемостта и голямото притеснение е, че се открива късно – заради липсата на задължителен скрининг.
За съжаление за чиста профилактика няма предвидени талони. Но ако жената има оплаквания или наследствена обремененост – тогава личният лекар я включва в рискова група и може да дава направления за специалист.

Държавата трябва по друг начин да организира профилактичната дейност. За съжаление в рамките на задължителното здравно осигуряване и финансовите възможности в здравеопазването наистина профилактиката се оказва малко недостъпна и скъпа.
Можем да правим на децата задължителни имунизации и да провеждаме профилактика в определен обхват, но малко по-специализирани изследвания няма как да се извършват.
За тази година успех е включването на рака на гърдата и рака на простатата над определена възраст в такива изследвания.

-brr-

Големи надежди се възлагат на програмата с европейско финансиране „Спри и се прегледай”.
Министерството трябва да я разработи активно, защото очакваме около 300 хил. жени да бъдат прегледани. И тогава ще направим точни изчисления за бъдещи бюджети, когато се изчерпят тези пари.

Тази година може да започне масовият скрининг, като включим рака на гърдата и колоректалния карцином. Ако следващата година успеем в някаква форма да реимбурсираме част от парите за ваксините и поемем определено количество момичета в посочената възраст, това ще е добър резултат.

Най-силният аргумент пред финансистите?
Като лекари сме убедени, че бездействието е най-скъпо. От смъртността от рак на маточната шийка държавата ще загуби 86 млн. лв. Ваксината би струвала около 14 млн. лв. и ще покрие 95% от населението, но резултатите ще дойдат след 10-15 години. Скринингът ще струва около 51 млн. лв., ще покрие около 75% от населението, и то при поне година разяснителна работа. Трябва да се учим да гледаме в по-далечна перспектива.

Може ли като начало да се подпомагат семействата, които желаят да направят ваксината? Или да се сподели финансирането между общините, НЗОК, държавата, семейството?
Категорично да. И в моята практика на педиатър виждам, че хората вече са информирани и се интересуват. Затова искаме да се направи проучване на нагласите, да се прецени и задължително да има известно съучастие, макар и минимално, за да има отговорно отношение.

А Законът за здравето дава възможност общините да финансират здравни дейности. Разпределили сме си ангажиментите, имаме и съгласието на пациентските организации да проведат проучванията, да помагат при популяризирането на имунизациите, защото трябва да бъдем добре подготвени.