Всички проблеми с тоталната забрана за пушенето на закрити обществени места идват от колебливостта на правителството да ги въведе от раз.

В момента се получи дисбаланс между големите заведения, които задължително трябва да инвестират доста пари в обособяването на салони за пушачи, и малките „капанчета”, които масово се обявиха за пушачески.

Бъдете сигурни, че ако цигареният дим се забрани изведнъж и навсякъде, ще има само частичен и краткотраен отлив на клиенти пушачи. Доказа го опитът на много държави. Да не би в Македония да има по-малък процент пушещи в сравнение с България? Там в никакви заведения не може да се дими, а салоните им са пълни, както и преди. Просто пушачите свикнаха да излизат периодично навън за по няколко минути. Същото е и в цяла Европа.

Освен това никакви жалби за загуба от оборот не могат да издържат пред жестоката реалност на милионите левове, давани всяка година от здравната система за справяне с пушаческите болести – рак, инфаркт, ХОББ и така нататък. При това тези заболявания поразяват активно, с пълна сила и пушещите по принуда, наричани кой знае защо „пасивни пушачи”. А хилядите млади хора, които са принудени да гълтат отровата на работното си място в заведенията?

Да не говорим, че и за самите активни пушачи е много по-добре да не вдишват допълнителни отрови в задимените като лисичарници заведения. Стигат им и активно дръпнатите цигари!