Варна е на първо място в страната по брой предоставени донорски органи на нуждаещи се пациенти. През миналата година в Университетската болница „Света Марина” е имало шест случая на мозъчна смърт, при които близките на трима от починалите са дали съгласие да дарят здравите органи. По този начин 9 пациенти са получили шанс за нов живот.

Това съобщи във Варна директорът на Изпълнителната агенция по трансплантация д-р Теодора Джалева.

Университетската болница във Варна обаче води първенството не само по донорски ситуации, но и класацията за най-добър трансплантационен център у нас.

Независимо, че имаме добри лекари и че се спазват всички етични норми и принципи, признати в света, статистиката е печална. В листата на чакащите са вписани 850 души, за които единственият шанс е трансплантацията. Още по-ужасяващ е фактът, че 3000 българи буквално вегетират на хемодиализа, а смъртността сред тези пациенти е 28 процента годишно - т.е. всеки трети от тях умира.

Същевременно донорите не могат да отговорят на нуждите. През миналата година шанс за нов живот са получили 68 пациенти. 50 от тях са с нов бъбрек, 13 с черен дроб, а петима с донорско сърце. Нито една трансплантация обаче не е била направена на бял дроб, а чакащите са четирима. Тенденциите са към нарастване списъка с пациенти с около 10 процента и спад във възрастта на болните.

Чакащите за нов бъбрек са млади хора - между 20- и 50-годишни, а органът е сред най-търсеният. И тъй като донорите не стигат, а пациентите искат да живеят, тези, които имат пари, си плащат за орган в Третия свят - най-често в Пакистан. Проблемът е, че местните не спазват правилата на добра медицинска практика, затова десет от оперираните там българи са починали миналата година.

-brr-

„Дори животът им да бъде спасен, втора трансплантация е почти невъзможна и така те окончателно губят шанс за оздравяване”, коментират специалистите.

Продаването и трансплантирането срещу заплащане на органи в по-голямата част на света е престъпление. Въпреки това у нас интернет е пълен с обяви в рубриките „купувам” и „продавам” органи. Законът е категоричен, че такива хора ги чака затвор от 3 до 5 години.

Единственият начин да се противопоставим на търговията с органи е доброволното даряване. У нас всеки, който изрично не е заявил своя отказ да стане донор, се счита за такъв, но след съгласието на неговите близки. Съветът на специалистите е хората, които искат да дарят живот след смъртта си, да разговарят със своите семейства за това, така че последното им желание да бъде изпълнено.