Един от честите поводи за посещение при гастроентеролога са различен тип болки в средната и долната част на корема, подуване, къркорене, газове, спазми, за които след преглед и изследвания не се открива специфична причина. Тогава се приема диагнозата „синдром на раздразненото дебело черво” (на латински colon irritabile).

В миналото това състояние беше широкоизвестно като „спастичен колит”. Тук не става въпрос за заболяване, а за съвкупност от симптоми. Най-често има коремна болка и дискомфорт, които се повтарят периодично, не по-малко от три месеца в годината и са съчетани с още най-малко два симптома: промяна в режима и вида на изхожданията и облекчение след дефекация.

Въпросният синдром е функционално смущение. Но докато се стигне до тази диагноза, трябва да се изключат редица други заболявания, които биха могли да протекат с подобни оплаквания. Би било сериозна грешка един човек да се лекува за функционално нарушение, без да се потърси преди това някаква органична причина за съобщаваните симптоми.

Типичният пациент със синдрома на раздразненото дебело черво е млад или на средна възраст, с добро образование, престижна професия, енергичен, амбициозен, с разностранни интереси. Преобладават жените, защото това състояние е свързано с хормоните, както и със срастванията, които се образуват понякога след раждане с цезарово сечение или след възпаления на детеродните органи. Тези сраствания намаляват чревната перисталтика (естественото движение на червата, чрез които хранителните материи се придвижват от стомаха към дебелото черво).

Съвременната гастроентерология определя четири форми на синдрома на раздразненото дебело черво: протичащ със запек, придружен с диария, смесена форма и неуточнена форма. Освен това този синдром може да се яви след инфекции, при които заради самото заболяване или след прием на антибиотици се нарушава нормалната чревна флора.

Другите причини са свързани с алергични състояния (към белтъци, към мазнини и т.н.), със стреса във всекидневието и състоянието на вегетативната нервна система. Не става въпрос за извънредни стресови ситуации, а и за незабележимото напрежение, което съпътства съвременния динамичен живот. Стресът започва още от детската възраст – напр. със страх от гърнето, нежелание да се посещава детска градина и т.н. Често малките развиват една функционална констипация, която може да се задълбочи с годините.

Част от страдащите от периодичните коремни кризи са с депресивна нагласа или с паническо разстройство. Затова в много страни се създава лечебен екип от гастроентеролог и психотерапевт. Пациентът трябва да бъде убеден, че няма рак или друго тежко заболяване, защото много хора си мислят именно това след дългогодишни проблеми с корема. Затова ролята на лекаря е много важна.

-brr-

Преодоляването на синдрома на раздразненото дебело черво включва задължителен гастроентерологичен преглед и някои изследвания по преценка на лекаря, за да е сигурно, че няма органични заболявания. Рядко се налага да се направи и колоноскопия – визуално изследване на дебелото черво. Тежките депресивни и нервни разстройства трябва да се контролират, включително с медикаменти по лекарско предписание.

Хранителният режим трябва да е съобразен с типа на страданието – дали протича със запек или с разстройство. Физическата активност е много важна, за да се поддържа коремната мускулатура. Жените след раждане трябва да положат усилия да възстановят теглото си и коремната стена, за да не „увисва” напречното дебело черво. Такова увисване може да се получи и след рязко отслабване, което не се препоръчва.
Режимът на изхождане е много важен, в тази посока трябва да се създадат съответните навици.

В лечебната схема влиза и набор от препарати. Започваме със средства, които усилват перисталтиката при запек или я забавят при диария. Пробиотичните препарати имат благотворен ефект върху дебелото черво, защото нормализират чревната флора. Важни са препаратите против прекомерното образуване на газове в червата, които ги раздуват и причиняват болка и дискомфорт. Тук има и природни препарати като „Комфортекс” с много добро действие. Участието на пациента в лечебния процес е от особено значение за преодоляването на синдрома на раздразненото дебело черво.

_______

*Д-р Цонев работи в МБАЛ „Токуда Болница София”.