Напоследък отвсякъде текат упреци срещу лекарите. И част от тях са справедливи. Но има една по-лоша новина.

Сегашното положение в здравеопазването е направо цветущо в сравнение с това, което ни очаква след 10–15 г. Тогава днешното поколение от истински подготвени специалисти ще излезе от активна дейност. Каквото и да се говори, сега България има стотици отлични медици, които също като пациентите търпят несгодите на системата и са принудени да се утешават с поговорката „Покрай сухото гори и суровото”.

Но да погледнем в бъдещето. Кои ще са тези млади хора, които ще учат медицина, за да работят в България? Обучението със специализацията е над 10 г., а началната заплата е към 700 лв. И това, при условие че има професии и занимания, които след кратко и буквално развлекателно обучение ти носят стартова заплата над 1000 лв. Без да си прекарвал с часове в моргите и над ужасно дебели книги.

Да, има младежи, които чувстват медицината като призвание. Но те още отсега гледат към чужбина. И там ги чакат с отворени обятия. А ние като общество товарим медиците с извънредни очаквания, без да им осигуряваме адекватна оценка на труда.

Няма как да стане! Работата „за идеята” все повече остава в миналото. Затова вече липсват анестезиолози, патолози, педиатри, лекари в спешната помощ, медицински сестри и още много други специалисти. Много хора изпитаха тези липси на гърба си.

Затова трябва спешна промяна в системата за обучение, специализация и мотивация на лекарите днес. Утре е късно!