Какво означава респектиращото понятие „електронно здравеопазване”, което вече години се търкаля по конференции и управленски програми? Колко струва и кой печели? Защо реализацията му на българска почва е с постоянно променящ се хоризонт – спомняте ли си, че още този януари трябваше личната ни карта да бъде носител и на здравна информация?

С днешна дата е ясно, че електронно здравеопазване ще имаме след около десетина години, и то при приемственост и последователност във въвеждането му, защото в момента дори вече изградените системи не са свързани помежду си. Тогава, в не/далечното бъдеще, ще стане възможно всеки от нас като пациент с няколко клика да знае къде, какви и колко изследвания и прегледи са му направени, какво лечение е проведено и – колко струва всичко това. Непосредствената цел сега, формулирана от министър Стефан Константинов, е - с европейска подкрепа да подготвим проект за система, обединяваща в електронен вид пациентска карта, здравно досие, рецепти, телемедицина.

В момента писменото попълване на данни от лекаря гълта много от времето му за преглед. Интегрираната електронна система ще намали чакането пред кабинетите, ще улесни и ускори диагностицирането и лечението, защото медиците ще могат да обменят информация за минали прегледи и изследвания на даден пациент.

Запазването на час при лекар ще става с електронни календари с график, електронните направления трябва да рационализират разпределението и да сведат до минимум недостига на сегашните, електронните рецепти ще ограничат лекарските грешки.

Еврокомисарят по здравеопазването Джон Дали заяви в София, че големите инвестиции в подобен проект са в полза на пациентите и правят системата много по-ефективна, включително и извън рамките на конкретната страна. „Ако в чужбина ви се наложи медицинска помощ и има нужда от базови изследвания, които вече са ви направени във вашата страна, то достъпът до досието ви ще ви спести пари”, посочи Дали. Например заради недостига на радиолози в Дания по съвместен проект за телемедицина испански специалисти консултират пациенти в скандинавската страна, които иначе дълго трябва да остават в листата на чакащите.

Ефективността на електронното здравеопазване може да се илюстрира с числа отново от Дания – тя е инвестирала в него 725 млн. евро, а е спестила след въвеждането му 1,4 млрд. евро.

Във Великобритания системата е снижила с цели 20% общите разходи за здравеопазване.

Експерти твърдят въз основа на американски и европейски проучвания, че лошата комуникация е причина за големия процент (30-40 на сто) излишни манипулации и ненужно предписани лекарства.

Ръководителят на австрийския проект за електронна здравна карта Валтер Бугнар също акцентира върху снижаването на разходите и ограничаването на лекарските грешки и грешките при отпускане на медикаменти в аптеките. Той посочи, че в САЩ 100 хил. души са жертви именно на лекарски грешки. Като проследи 6-годишния австрийски опит (предхождан от фалстарт!) и извлечените поуки, експертът посъветва да се акцентира върху постоянната свързаност в системата и оперативната съвместимост на отделните й компоненти. Това означава във всеки момент участниците в процеса – пациенти, болници, семейни лекари, аптеки, медицински центрове, здравни фондове и т.н. – да бъдат свързани.

„Крайната цел е фокусът да бъде изместен върху пациента и очакваме пълното внедряване на електронното здравеопазване да спести в Австрия 100 млн. евро годишно, посочи г-н Бугнар, а електронната здравна карта вече спестява на личния лекар 20 часа административна работа месечно”.

Медицинската апаратура става все по-съвършена и сега предизвикателството е как да се събират, съхраняват, да се предават и използват получените чрез нея данни, каза австрийският експерт. Той посъветва българските си колеги отделните компоненти в електронното здравеопазване да се въвеждат постепенно, с поне година преходен период, за да се сработи системата и да се избегне хаосът.