Така сме устроени - не ценим нещата, които смятаме за даденост, докато не ги загубим.

В средата на миналия век човечеството посреща с огромен ентусиазъм появата на антибиотиците, а в следващите години приложението и разнообразието им расте лавинообразно.

Няколко десетилетия по-късно махалото сякаш клони към другата крайност – страхът от страничните ефекти и най-вече от резистентност на атакуваните микроорганизми може да доведе до безразсъдно неглижиране на този тип лекарства. Намирането на точния баланс очевидно е глобален проблем, защото 2011-а е обявена от СЗО за година на антибиотиците, на тях ще е посветен и Световният ден на здравето 7 април. Акцентът ще бъде върху това не дали, а как да се употребяват антибиотиците така, че да се ограничи мутирането и приспособяването на микробите, поради което много нови, добри антибиотични препарати вече са безпомощни.

Според нашия известен микробиолог проф. Тодор Кантарджиев през последните години употребата на антибиотици в България в извънболничното лечение е в рамките на средното за Европа. Той подчертава важността на антибиотиците като доказано незаменими лекарства, поради което именно правилната им употреба в момента е проблем номер 1.

Антибиотиците за разлика от всички други лекарства действат не само на микроба причинител, но и на цялата микрофлора на човека.

Всеки от нас „носи” по няколко килограма бактерии.

Когато се приема антибиотик, от тях остават само тези, които са резистентни към него и затова оцеляват. И именно сред тях може да са причинителите на инфекция, която няма да може да се лекува със същия антибиотик.

Погрешно е разпространеното мнение, че има „силни” и „слаби” антибиотици. „Има такива, които действат на конкретния причинител, и такива, които не му действат. Възможно е най-скъпият, най-новият антибиотик да не е активен срещу един елементарен микроб. За да има успех лечението, винаги трябва да се знае кой е причинителят и към какви антибиотици е чувствителен. Само микробиологичното изследване може да отговори на този въпрос и винаги, когато е възможно, то трябва да се прави”, казва проф. Кантарджиев.

Ясно е, че модерната медицина е немислима без антибиотиците. Но докато се борят успешно с опасните микроорганизми, те убиват и т.нар. добри, намиращи се предимно в червата, бактерии. А именно те, когато са в достатъчно количество, държат в кондиция имунната система и са гарант за доброто храносмилане. Наруши ли се миниекосистемата в червата, се появяват и оплакванията – подуване на корема, газове, диария, нарушения в храносмилането и усвояването на храната.

Специално проучване в Станфордския университет установи, че след 5-дневно приемане на антибиотик полезните бактерии в организма намаляват с 30% и докато те се възстановяват, вредните микроорганизми необезпокоявано може да предизвикат гъбички, инфекции на пикочните пътища, разстройство и др. За да се избегне този опасен дисбаланс, ако антибиотичното лечение е наложително, наред с него и поне седмица след приключването му трябва да се приемат пробиотици, които представляват букет от полезни, наричани още „приятелски”, бактерии.

Такъв е препаратът „Лакто-4” - благодарение на капсулната форма съдържащите се в него живи микроорганизми достигат до дебелото черво, където разгръщат основната си функция - да възстановят нормалната чревна екосистема. Тя от своя страна пък поема 70% от имунната защита на нашия организъм.