Публикация

Влюбете се в ... живота, за да сте здрави

Както и при всяко телесно увреждане, стресът предизвиква ответна реакция на имунната система, която е съпроводена от отделяне на свободни радикали. Те от своя страна предизвикват възпаления. Когато процесът е продължителен, той води до много сериозни болести: от ревматоиден артрит до алцхаймер и атеросклероза.

Изследване, в което участвали 130 души на възраст над 40 години, доказа, че ниската екстравертност е свързана с повишаване на нивото на възпалителния фактор IL-6. При 103-ма от изследваните били установени повишени стойности. Степента на екстравертност на пациентите е била определена с психотестове.

В кръвта на активните екстраверти, особено на хората, които отдават голямо значение на разнообразието в дейностите и намират категоричен смисъл в живота, било установено ниско ниво на IL-6, което ги прави по-неподатливи на сериозни заболявания. След като отчели пола и расата на пациентите, учените останали удивени от факта, че най-голяма тежест имали особеностите на характера.

Специалистите анализирали всички съществуващи определения за екстравертност и открили, че те могат да бъдат групирани според 5 общи характеристики: съсредоточеност в околния свят, емоционална стабилност, откритост, дружелюбност и добросъвестност.

"Нашето изследване за първи път откри силната връзка между екстравертността и възпалението вследствие на стреса - казва авторът на изследването д-р Бенджамин Чапмън от университета в Рочестер, САЩ. - Следващият етап трябва да определи механизма на тази връзка. Тогава ще успеем да разработим лечение за застрашените от хронични болести.”
 
Според Чапмън, ако екстравертността действително е свързана с профилактиката на възпаленията, то се налага изводът, че човекът, влюбен в живота, има допълнителни сили за оцеляване. Той добавя, че все още не е ясно кое е първичното: дали характерът на дадения индивид предизвиква или намалява възпалението, или то води до определени изменения на личността.
 
Резултатите от това изследване ни връщат към изразената още в 1911 година идея на френския философ Анри Бергсон за съществуването на така наречената "жизнена сила". Според него тази жизненост на зряла възраст е свързана с характера, който се проявява още в детството и по степента на активността на детето може да се определи основният биологически запас от енергия. Тогава обаче учените не се наели да изяснят биохимията на този процес.

Д-р Чапман смята, че човешката енергичност може да се раздели условно на вродена и придобита. Вродената енергичност не е свързана с тренировки и опит. Тя фактически обуславя интереса и любовта към живота. 

Коментари