Темата за екологията често е твърде далечна за нас, тъй като не можем съвсем ясно да видим последиците от пагубната за природата човешка дейност.

Да, неприятно е да се гледат боклуците по пътя, учените постоянно алармират за глобални климатични промени и биокатастрофи, но това сякаш не ни засяга лично. Оказва се, далеч не е така! Устойчивото развитие предполага мислене в дългосрочна перспектива.

Земята е нашият дом и този на децата ни, а след това и внуците ни ще го обитават. Ето защо до голяма степен условията, в които ще живеем, зависят от нас.

„С малки стъпки и личен пример можем да помогнем на себе си и на природата” - сподели пред екипа ни инж. Милчо Бошев, председател на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България (АПБНБ).

Според думите му най-широко застъпени са три области на устойчивото развитие: образуване на отпадъци и ограничаване на тяхното вредно влияние, намаляване на парниковите емисии, ограничаване при използването на водата.

Върху последното екипът ни реши да постави акцент в разговора ни с г-н Бошев. Той ни предостави шокиращи данни, които говорят красноречиво за това колко вода се използва в производствения процес на различни стоки и продукти.

• Приблизително 150 000 литра са нужни за направата на един автомобил, 7600 литра са необходими само за гумите.

• За един чифт дънки отиват около 7000 литра вода.

• Едно кафе, към което с удоволствие посягаме сутрин, включително хартията и пластмасата за чашата, се нуждае от 200 литра.

• За да стигне 1 литър мляко до потребителя, са необходими около 1000 литра вода.

• За един килограм хляб – 1300 литра вода.

• За един литър вино – около 900 литра.

• За един литър бира – 300 литра вода.

• За един литър плодов сок – 800 литра.

• За производството на 1 литър бутилирана вода са нужни поне 2 литра допълнителна вода.

Цифрите наистина стряскат и те са непознати за повечето потребители. „Всичко това ражда идеята дали няма да бъде добре при опаковането на един продукт да помогнем на потребителя да направи информиран избор, като на етикета се постави информация за количеството вода, използвано за производството на съответния продукт” – обясни инж. Милчо Бошев. Той ни разказа, че вече има подобна инициатива и тя е оглавена от д-р Брент Клотие, член на Новозеландския институт за изследване на растителността и храните.

-brr-

В края на 2010 г. пред Австралийското аграрно общество той подчерта необходимостта от такава система. Експертите посочват две основни причини за нуждата от такъв тип етикетиране. Потребителите все повече се вълнуват от екотеми и от преексплоатацията на водните ресурси. В световен мащаб проблемът с разходите за 1 тон храна ще става все по-актуален.

Все пак не ни стана ясно как за производството на 1 литър мляко се изхабяват 1000 литра вода! Цифрата наистина е внушителна... Отговор ни даде нашият събеседник: „Обяснението е много просто. За да порасне кравата, тя живее в някаква среда, пие вода, яде трева, която се полива. Т.е. всичкият разход, който отива за нея и за нейния жизнен цикъл, за млякото, което ще даде, се калкулира, в това число и разходите за вода. Така се оказва, че за производството на 1 литър мляко отиват 1000 литра вода”.

За производството на един и същ продукт обаче потреблението на вода е различно в зависимост от използваните технологии, климатичните условия и региони. Така например за добива на 1 тон мляко в Мексико са нужни три пъти повече вода, отколкото в САЩ. „Ако сега за 1 тон памук в Китай се изразходват 1400 кубика вода, то в Индия този разход е 5 пъти по-голям. Ако в Русия за един тон чай са нужни 3000 кубика вода, то разходът в Китай е 4 пъти по-голям и т.н.

Това вероятно ще доведе в бъдеще до преразпределение на регионите за отглеждане на различни селскостопански и животински продукти” – сподели инж. Бошев. Според него проблемът е глобален и човечеството трябва да узрее за това, че определени култури, които изискват по-малък разход на вода, могат да се гледат на друго място, а не там, където традиционно са се отглеждали.

А дали българинът е узрял за мисълта рационално да използва водата? Отговорът на инж. Бошев беше категоричен: „Още не е узрял за тази идея, защото ние ресурса го имаме. А когато изпитваш недостиг, най-ясно осъзнаваш дълбочината на проблема. Ако настанат дългите суши 1-2 месеца, чак тогава се замисляме: защо аз не пестих водата или не си направих съоръжение за съхранението й. В Малта например вали много малко дъжд.

Ето защо покривите са като обърнати конуси и всичката вода, която вали, се отвежда с помощта на тръби до подходящи съдове, където се събира. Оттам водата се пречиства, за да се използва в домакинството. Малта е остров и морето е около него, но тази вода не може да се ползва, ето защо малтийците толкова ценят сладката вода. Която между другото е само 2,5% на планетата от целия воден ресурс. От него 1,2 % се намира в ледниците и по разбираеми причини е недостъпен. За промишлени и битови нужди, за напояване на селскостопанските култури остават едва 1,3%. Ето защо трябва по-скоро да предприемем стъпки, за да използваме рационално водата – този скромен ресурс”.