Публикация

Молът – социален феномен или обикновено място за пазаруване

Ще подминем лъскавите примамващи витрини и ще се вгледаме в световния социален феномен - молът - този, който ни събира, в който се забавляваме, излизаме с приятели и най-вече общуваме.


Ще започнем разходката си от комшийския „Форум Инстанбул”. Той е най-големият търговски и развлекателен център в Европа и е разположен на 495 хил. кв. м в града край Босфора. В комплекса работят над 5000 души, които обслужват около 25 млн. посетители годишно. Над 265 магазина привличат посетителите с разнообразни предложения и артикули.

Следващата ни спирка е „Уест Едмънтън МОЛ” в едноименния канадски град. От 1986 до 2004 г. той беше най-големият търговски център в света. Днес обаче е на пето място, а класацията се оглавява от два мола в Китай (South China Mall и Golden Resources Mall) и гигантските комплекси във Филипините (SM City North EDSA и SM Mall of Asia), все в Азия. Въпреки това северноамериканският мол има най-големия паркинг на планетата - за 20 000 автомобила. Освен че е рай за купувачите, огромният търговски център е и идеално място за почивка.

Под покрива на мола освен 800 магазина и над 110 заведения за хранене, са събрани и няколко атракции от световна класа - най-големият закрит воден парк, разполагащ с басейн с изкуствени вълни, най-големият закрит увеселителен парк, ледена пързалка, 27 кинозали, езеро с подводници, хотел, игрище за миниголф и др.

Собствениците на внушителния мол са изчислили, че ще ни бъдат необходими 3 денонощия, ако искаме да обиколим всички магазини, като оставаме във всеки не повече от 5 минути. Практически “Уест Едмънтън мол” осигурява целогодишно развлечение както на канадци, така и на туристи от цял свят, защото средно 28,2 милиона души го посещават всяка година, което 7 пъти надвишава населението на провинция Албърта, чийто административен център е град Едмънтън.

Ще попитате защо се спряхме именно на мол в Канада? Отговорът е свързан с нашата събеседничка – доц. Лидия Върбанова, която живее и работи като преподавател по културна политика в университета „Конкордия” в Монреал. Доц. Върбанова има над 20 години професионален опит като консултант, преподавател и изследовател в над 50 страни по света.

-brr-

Събеседничката ни разказа, че в Северна Америка културата на моловете е много развита: „През уикендите, вечерите, по време на празници хората буквално живеят в моловете. Отиват там заедно с цялото си семейство. Защото можеш да отидеш с детето си, ако например има детско шоу и артисти, които ще го забавляват, или можеш да му купиш разни сладки и бонбони. Т.е. молът е обединяващо, семейно пространство”.

Доц. Върбанова си обяснява това явление с факта, че особено в Северна Америка, където градовете са студени, огромните търговски центрове са всъщност единственото място, където хората могат да се разхождат. „Навън не можеш да го правиш, ако е минус 30 градуса. За северните страни, за скандинавските държави, за Северна Америка това са пространства, които запълват свободното време на хората през зимата.

Например в Монреал има изграден почти друг град под земята като алтернатива на 6-7-месечната люта зима. На разположение на хората са 25 километра под земята, където можеш да правиш всичко – да се разхождаш, да разглеждаш, има и галерии, може да отидеш на кино и, разбира се, да пазаруваш. Защото хората в Северна Америка наистина много пазаруват” – с усмивка отбеляза тя. Доц. Лидия Върбанова е изнасяла доклади и лекции на международни научни конференции и семинари в Испания, Холандия, Великобритания, Франция, Австрия, Русия, Молдова, Казахстан, Монголия и още много други страни.

Според нея навсякъде шопингът е част от запълването на свободното време и част от развлечението. „Но молът е по-скоро развлекателен, отколкото шопинг феномен. Защото той е алтернатива на това какво можеш да правиш в свободното си време. И понеже в свободното си време ние не правим кой знае колко неща – ние пазаруваме, ходим на кино, може би ходим на театър, забавляваме децата, сядаме, говорим с приятели, хапваме по нещо. В 60% от случаите това са обикновените неща, които правим. Молът се превръща в пространство, което запълва свободното време на хората. Вече е възможно на едно място да правиш всички тези неща”, сподели доц. Върбанова.

Пред нас, разбира се, възникна въпросът дали това е ключът към успеха и на моловете в България – че всичко е на едно място, и дали въобще стимулират културата? Събеседничката ни беше категорична:

„Думата „култура” тук, на Стария континент, я свързваме с големите културни институции – операта, филхармонията, театъра, галерията, националния музей и т.н. Т.е. неща, които са конвенционално установени като културни институции, които правят изкуство и те са Култура. Докато в Северна Америка не е така. Там думата „култура” е всичко това, което ти правиш през свободното си време, независимо дали това са културни ангажименти, правене на изкуство, забавления, отмора, спорт и т.н. Там думата „култура” е свързана с бита на хората.

И от тази гледна точка комерсиализацията на мола не пречи той да допринася и за културата. Социално значимото и комерсиалното вървят заедно. Ние всички ядем, всички обичаме фестивали, обичаме да забавляваме децата си. Социалната значимост на тези огромни комплекси се крие в това, че там ти се чувстваш добре, че си щастлив – физически и психически”.

Доц. Върбанова подкрепи думите си и с примери: „Когато съм в Канада, ако искам да се социализирам – аз просто взимам приятелите си и отиваме в ресторантите в моловете, за да хапнем. Защото при минус 25-30 градуса и страшен северен вятър аз не мога да отида на друго място. Освен това в Монреал между май и септември има може би стотина фестивали, които са безплатни. И това е социалният елемент на тези центрове.

Защото, когато молът разполага с площадка, на която в събота и неделя свири оркестър или има клоун, който забавлява малчуганите – тези атракции се плащат с част от печалбата на мола. Някакъв процент отива за забавление на гражданите. Търговските центрове водят корпоративна социална политика, защото влагат пари не просто в реклама и маркетинг, а те инвестират и в самите хора. Ето защо мисля, че молът е много интересен икономически и социален феномен, който ще се развива все повече и повече”.

" }-->

Коментари