Учени от Израел и САЩ работят по нов метод за ранна диагностика на болестта на Паркинсон на базата на промените в гласа на човека.

Към момента тази диагноза се поставя едва след като са налице симптоми като мускулна скованост, тремор, нарушения в равновесието - резултат на вече случили се големи промени в двигателните нерви. Стигне ли се до този стадий, лечението не може да възстанови двигателните функции, макар и да забавя развитието на болестта.

Именно затова на новата диагностика за ранно сигнализиране се залага много, като според изследователите тя може да предотврати разрушаването на до 60% от нервните клетки.

Известно е, че при паркинсон нарушените функции на мускулите на гръкляна в определен момент водят до пресипналост на гласа. На базата именно на това в конкретния случай е бил извършен подробен анализ на промените и създаден специален софтуер, разкриващ характерните изменения, преди те да станат силно осезаеми за слуха.

Проведените в Израел и САЩ изпитания с метода за диагностичен анализ на промените в гласа на 38 болни от паркинсон и на 14 здрави доброволци доказали ефективността му. Предполага се, че той ще се използва при прегледи на хора, които са наследствено предразположени към неврологичното заболяване, съобщава Ройтерс.

В битката срещу паркинсона скоро се включиха и учени от Колумбийския университет в Ню Йорк. Те са открили генетична аномалия, която увеличава риска от ранна поява на болестта. В рамките на изследването специалистите изследвали гените на 278 болни от паркинсон и на 179 здрави лица. Учените открили мутации в ген, наречен GBA, при 22% от болните, при които болестта била започнала преди 50-годишна възраст. За сравнение само при 10 процента от хората, разболели се от паркинсон след 50-годишна възраст, били наблюдавани мутации в гена.

Друга важна констатация е, че болестта е възникнала средно с две години по-рано при хората с генетична мутация. Мутации в гена били открити при 14% от изследваните лица, страдащи от паркинсон, и при 5% от здравите.

Въпросният ген вероятно е един от рисковите фактори за развитието на болестта и може би е сред най-важните, идентифицирани досега, са категорични изследователите, чието откритие може да доведе до създаването на нови методи за лечение на мозъчното заболяване.

Болестта на Паркинсон най-често се развива след 65-годишна възраст, но в 15% от случаите тя започва преди 50-годишна възраст. Тя засяга нервните клетки в зона от мозъка, отговорна за мускулните движения. Характеризира се с недостиг на химикала допамин, а симптомите й се влошават с времето.