Скутерът Segway вече се появи и у нас, въпреки че първите му стъпки са доста плахи и несигурни. Но докато българинът упорито отказва да се раздели с четирите колела, американците вече минаха само на едно.

В Щатите моноциклите вече доста уверено завоюваха градските улици и булеварди, измествайки обичайните велосипеди, скутери и мотоциклети.  Някои смятат, че увлечението по този вид транспорт се е появило в края на миналия век, когато в мегаполисите са започнали да се задъхват от гигантските задръствания, а населението на планетата се е стреснало от наближаващата енергийна криза. В действителност обаче едноколесните транспортни средства са се появили доста отдавна.

Първият моноцикъл (макар че може би е по-правилно да го наречем „моновелосипед”) се е появил още през 1884 г. Авторът му е останал неизвестен за човечеството. Изобретението приличало на грамадно (по-високо от човек) колело, състоящо се от две половини, захващащи се една за друга като черупката на стрида.  

Следващото документирано свидетелство за изработване на моноцикъл датира от 1904 г. На
изложба в Милано било представено превозно средство, задвижвано от бензинов двигател. Както било съобщено в медиите, публиката била във възторг от новата машина. Веднага след блестящото представяне и демонстрация на возилото обаче то било забравено. През целия XX век тук-там се появявали най-различни варианти на моноциклите, но общото помежду им било, че са огромни и неикономични.

Кери Маклийн – американски байкър, представил може би най-интересната разработка в края на столетието. Неговият първи моноцикъл бил на базата на тракторно колело и задвижван от бензинов двигател с 40 конски сили. Вътрешният диаметър на устройството бил около 90 см, което прави достатъчно трудно седенето върху него. Никак не е маловажен и фактът, че машината развивала скорост до 100 километра в час. Интересно е, че творението на Маклийн станало първият моноцикъл, официално регистриран от пътната полиция в САЩ.

-brr-

Малко по малко моноциклите започнали да се развиват от гледна точка на компактност и икономичност. Освен това с поскъпването на бензина и с повика за опазване на околната среда изобретатели започнали да снабдяват своите устройства с двигатели, работещи на батерии. Доста популярни станаха и жироскопите – прибори, улавящи колебанията на тялото на управляващия транспортното средство. Благодарение на тях моноцикълът запазва вертикално положение.

Един от първите изобретатели, използвал жироскоп, бил самоукият канадски инженер Даниел Ууд, автор на популярният „самоуправляващ се моноцикъл” (Self Balancing Unicycle — SBU). По същество едноколесният аналог на скутера Segway запазва равновесие благодарение на трите жироскопа, акселерометри и друга електроника, а се управлява от наклона на тялото на водача.

Наскоро американски инженери от компанията Inventist пък измислиха доста компактен електрически моноцикъл. Новото изобретение се нарича Solowheel и е идеален миниатюрен персонален транспорт. Solowheel се стабилизира с помощта на жироскопи и е снабден с литиево-йонна батерия, която осигурява предвижване до 19 км. Според създателите му това е напълно достатъчно за пътуване например от станцията на метрото до офиса и обратно, както и за кратки разходки.

Освен това притежателят на моноцикъла, когато му е необходимо, ще може да се възползва и от обичайния обществен транспорт, като няма да се разделя със своето миниатюрно транспортно средство. Истината е, че Solowheel е достатъчно лек, защото тежи само 9 килограма, и е оборудван с приспособление за ръчно носене, а също се събира и в обикновена раница за ролери.  

За разлика от SBU на канадския изобретател Даниел Ууд, което има седалка, Solowheel се управлява в изправено положение благодарение на малките стъпала, които се разгъват в долната част на корпуса. За равновесието в устройството отговаря електрониката. Наклонът напред предизвиква ускорението на апарата, а обратното - спирането.

Подобно на други такива превозни средства, забавянето или движението по наклон превръщат двигателя в генератор, който връща енергията в акумулатора. Изпитанията показаха, че батерията се зарежда от електрическата мрежа само за 45 минути. Реално с нея Solowheel може да работи час и половина, два.

Авторите на изобретението смятат, че моделът може много бързо да измести останалите моноцикли от пазара, защото съчетава в себе си доста предимства. Това са: лекота на управление, компактност, удобство при преносимост и съхранение и най-важното – икономичност.

По предварителна информация първият екземпляр Solowheel ще се пусне за продажба в САЩ през април 2011 г. на цена от 1495 долара. В комплекта влизат още зарядно устройство и учебно DVD.