Отпускането на антибиотици без рецепта е намаляло, но не е изкоренено като практика.

„Има реална опасност в близките години България да остане без достатъчен брой добре квалифицирани микробиолози”, заяви националният консултант по микробиология проф. Тодор Кантарджиев. Причините са в липсата на професионална и финансова мотивация на специалистите. В момента младите лекари в тази област след като вземат специалност и придобият опит, веднага се насочват към високоплатена работа в чужбина.

Проф. Кантарджиев каза, че България е на средноевропейско ниво по отношение на антибиотичната резистентност, но има опасност ситуацията да се влоши заради продължаващите случаи на неправилна употреба на антибиотици и на занижена хигиена в някои здравни заведения. Спестяването на нищожни суми от дезинфектанти и от обучение на персонала как да поддържа хигиената, след това води до огромни разходи за справяне с вътреболнични инфекции.

Отпускането на антибиотици без рецепта е намаляло, но не е изкоренено като практика. По този повод Изпълнителната агенция по лекарствата налага глоби, но събраните средства отиват в общия бюджет на Министерството на здравеопазването, а не за програми за преодоляване на резистентността.
Най-високи нива на резистентност у нас има към цефалоспорини втора и трета генерация, някои аминогликозиди и др. Причината е, че тези антибиотици през годините са използвани най-нерационално.

Рискови фактори за заразяване с резистентни бактерии са болничен престой повече от пет дни, екстремна възраст, хронични болести, често повтарящи се инфекции, лечение в последните 90 дни с антибиотици, назначаване на ниски дози антибиотици, нерационални курсови (много кратки или прекалено дълги), неправилен прием, назначаване на антибиотик без нужда (при вирусни инфекции) и др.
Съвременната медицина изисква при инфекции антибиотиците да се изписват след микробиологично изследване, за да се разбере кой е конкретния причинител и на кой препарат е чувствителен той. Спестяването на това изследване често води до неефективно лечение.