Публикация

Многото лица на депресията

Интервю с проф. Алфред Приц за депресията - новата световна епидемия.


Депресията с нейните множество симптоми и „лица” постепенно се превръща в здравословен проблем номер едно в света. Безспорно една от причините за това е глобализацията. Депресията обаче може да бъде и резултат на трагични семейни истории или на свръхочаквания от себе си. Проф. Алфред Приц* дискутира в лекцията си в Червената къща – Център за култура и дебат, какво би било ефективното лечение на депресията, като поставя акцента върху психотерапията.

Проф. Приц, да започнем с кратко определение на думата „депресия”, дали хората правилно я използват по отношение на себе си?
Депресия, както самата дума посочва, означава, че изпитваш напрежение, натиск върху себе си. Той може да бъде лек или много сериозен, даже застрашаващ живота ти. Често у депресираните хора се появяват мисли за самоубийство, а чрез поведението си те се стремят да си навредят, да се наранят. Симптомите са много: има телесни признаци като умора, нарушен сън, болки в гърба, главоболие, съчетани с чувството за безполезност, празнота, чувство, че не получаваш достатъчно от живота. Ниското самочувствие също е характерно за депресията. Някои форми на депресия имат биологичен произход. Например диабетът може да причини дисфункция на щитовидната жлеза, което може да доведе до депресия.

Доколко подходящи са тестовете за депресия в пресата и интернет?
Има три основни критерия, по които всеки може да установи дали е депресиран. Първият е ниската самооценка и самочувствие. Това се изразява с изречения като „не се чувствам достатъчно добър”. Вторият е, че обкръжението ни не е достатъчно добро, „никой не може да помогне”. И третият, най-важен аспект – доминиращото усещане за липсата на бъдеще. Ако покривате тези три критерия, значи сте депресиран.

Какви са социалните последствия от депресията?
Има един израз „ако си депресиран, не се целуваш”. Тоест имаме два аспекта. Единият е, че депресираните хора имат много ниско сексуално желание. Другият – хората в социалния контекст не са привлечени от депресираните, тоест те се оказват изолирани и самоизолирани в обществото.

Знаем, че в Съединените щати дори тийнейджърите се лекуват от депресия с медикаменти и че по принцип приемът на антидепресанти там е много висок. Спомням си и филма „Нация-Прозак”. Кое е по-добре - да се търси психологическа помощ, или да се прибягва до лекарства?
Тук принципът е ясен – при по-тежки случаи се налага медикаментозно лечение, докато при средните и леките случаи лекарствата не помагат и е необходима само психологическа помощ. Всъщност самият акт на предписване на лекарството е от значение, понеже е вид контакт на лекаря с пациента, това е полезно, но самото вещество няма въздействие при леките и средните депресии. Психотерапията обаче е много полезна, винаги съм казвал, че лекарствата “спират алармата на часовника”, но не разрешават проблема, който я причинява. Защо съм депресиран? Повечето депресии не са с биологичен произход, а са резултат от това, че сме били наранени от някого или пък не сме успели да достигнем целите, които сме си поставили.

-brr-

Можем ли да кажем, че цялата тази култура на преследване на щастието, преследване на успеха прави хората по-податливи на депресия?
Надпреварата, конкуренцията и съперничеството в процеса на глобализация е нещо, което не усещаме веднага, но то се разпростира като октопод върху света – да си непоклатим, да си бърз, да бъдеш пръв и т.н., това е много изискващо. От друга страна, семейните структури се разрушават по целия свят, не само в Европа, но и в Китай, Африка, Южна Америка, навсякъде. Опасността да се окажеш изолиран, когато не достигнеш успеха, е все по-голяма.

Научих, че сте работили и върху т.нар. Messy syndrome? Той свързан ли е по някакъв начин с депресията?
Засегнатите от този синдром събират вещи, без да могат след това да се отърват от тях. Жилищата им се запълват до такава степен, че те не могат вече да канят хора и това ги изолира от всекидневния живот.

Кои са по-податливи на депресия – мъжете или жените?
Мъжете страдат повече от скрити депресии. Например симптоми за това са болки в гърба, нарушен сън, главоболие, но те невинаги се разпознават като симптоми на депресия при първоначално диагностициране. Рискови поведения, като например  консумацията на алкохол, също могат да са симптоми на депресия. За разлика от мъжете жените показват по-ясно симптомите на депресия.

Може ли да се каже, че депресирани родители „произвеждат” депресирани деца?
Не, има наистина известен наследствен фактор, но той не е решаващ.

Австрия ли е първата страна, приела закон за психотерапията?
Не, първа е Швеция. Втора е Италия и трета е Австрия. Но при нас беше трудно, защото имаше хора, които защитаваха своята собственост. Психиатрите не искаха да има друга професия освен тяхната. Имаше нужда да се просвещава и публиката, за да знае, че психотерапията е много полезна за пациентите. И ние това направихме. Показахме на парламента необходимостта от такъв закон и в крайна сметка успяхме.

-----------------------------------
*Проф. Алфред Приц е психотерапевт, един от основателите и ректор на „Зигмунд Фройд Университет”, Виена. Проф. Приц е инициатор и основен създател на Закона за психологията и психотерапията, приет от Народното събрание на Австрия през 1990 година. От 2005 г. е президент на Световния съвет по психотерапия и Генерален секретар на Европейската асоциация по психотерапия.

" }-->

Коментари