Смяната на часа е предизвикателство, с което всеки човек трябва да се справи.

В последната неделя на месец март и тази година завъртяхме часовниците си с един час напред. Точно в 3:00 часа преминахме към  лятното часово време, което ще продължи до 4:00 часа в последната неделя на октомври, когато часовникът се връща с един час назад. Това преместване на стрелките пролет и есен се въвежда в България през 1979 година и истината е, че ние свикнахме с него. Идеята първо се ражда в главата на Бенджамин Франклин. Той пише писмо до вестник „Парижки журнал" през 1784 г., в което предлага на парижани да стават и да си лягат по-рано. Всъщност хрумването е приложено от германското правителство по време на Първата световна война в периода 30 април - 1 октомври 1916 г. А Великобритания е втората държава, която въвежда лятно часово време първоначално от 21 май до 1 октомври 1916 г.

Дали обаче смяната на часа оказва някакво влияние върху хората и необходима ли е тя, решихме да попитаме психолога Цвета Таманова, член на Дружеството на психолозите в България. Според нея тази промяна е напълно сполучлива и оправдана, особено за страна с размерите на България. Освен че пести енергия - чисто икономически, преместването на стрелките осигурява на хората повече светлина и повишава активността им. „За най-голямата страна в света – Русия, обаче, където има 9 часови зони, може би смяната на часа не е оправдана. Или за града държава Сингапур, който е в непосредствена близост до екватора и там нямат проблем със светлата част на деня. Ето защо в тази страна не го правят” – обясни нашата събеседничка.

Опитът й показва, че смяната на часа е предизвикателство, с което всеки човек трябва да се справи. „Според изследвания е необходим минимум 1 ден за адаптация при преместването на стрелките на часовника с 1 час. Т.е. ние имаме един почивен ден, в който да се възстановим. Ето защо, когато пътуваме и часовата разлика е голяма, няма как да има бърза адаптация, защото организмът ни се претоварва.”
Основните проблеми, които Цвета Таманова открои, са със съня. „Смяната на времето се отразява на часовете на покой и активност. Вътрешният ни часовник си действа, а със ставането 1 час по-рано или по-късно ние нарушаваме биоритъма си. Периодът на адаптация към промяната е твърде индивидуален, но обикновено той е кратък – до няколко дни. Когато обаче дискомфортът продължи по-дълго и ние не можем да свикнем с промяната на времето, това трябва да е индикатор за някакъв проблем на емоционално ниво, който не е преодолян. Ето защо тези хора са по-застрашени и уязвими. При тях, ако към напрегнатото всекидневие (понякога стресът дори не се осъзнава, а просто държи психиката ни нащрек) добавим един час по-малко сън, това може да разстрои организма им. Ако човек е на предела на силите си, това може да е капката, която да прелее.”

По думите й обаче основните оплаквания при въртенето на стрелките са свързани с настроението ни. Така например за един самотен човек по-дългият ден ще означава справяне с повече самота. „В психичен план промяната на времето означава и промяна на емоциите. При преминаването към зимно (астрономическо) време, когато денят става по-малък и съответно намалява и слънчевата светлина, по-чувствителните и емоционални хора могат да почувстват тъга, да изпаднат в депресивни състояния. Загубата на топлото и хубаво лято неминуемо се отразява на настроението ни през есента. И обратно – когато преминаваме към лятно часово време, сякаш сме заредени с повече активност.”

Най-динамични и адаптивни обаче се оказват децата. От разговора ни стана ясно, че те някак интуитивно се ръководят за времето. „Практиката ми показва, че децата нямат проблем с преместването на стрелките. По-скоро те могат да усетят напрежението в хората около тях, защото са по-сензитивни. При учениците вероятно има леко неразположение от гледна точка, че трябва да стават по-рано за училище, но за малките лятното часово време означава и повече време за игра.”