Министър–председателят Бойко Борисов откри редовната годишна пленарна сесия на Европейската секция на Световната дентална федерация (ERO FDI), която се провежда в София.

Премиерът поздрави делегатите от над 40 страни, които предстои да вземат важни решения за глобалното дентално здраве.  В сесията на Европейската секция на FDI  традиционно участват и лекари по дентална медицина от бившите съветски републики, както и от Израел.

„Предстои да вземем много важни решения, свързани с безопасността на пациентите и качеството на оказваните дентални услуги. Не казвам, че зъболекарите не се грижат добре за своите пациенти, но е налице тенденция да нарастват нелегалните дентални услуги. А този вид нелоялна конкуренция подкопава качеството на денталната медицина”, заяви на пресконференция д-р Герхард Сийбергер, председател на Европейската секция на Световната дентална федерация (ERO FDI).

Д-р Сийбергер изрази загриженост и от факта, че все повече зъболекарските грижи стават все по-високотехнологични, като в това залитане по комерсионалното сякаш се загубва социалният момент на денталната помощ.  

„Въпросът, който политиците трябва да задават, е  не как да похарчим по-малко за дентално здраве, а как да похарчим  най-добре сумата, която е ни е необходима”, смята още той. Според д-р Сийбергер ръст на нелегални дентални центрове имало най-вече в Испания, Германия и Гърция.

Друга тревожна тенденция бил  дъмпинга на цените на денталните услуги. „Тези хора не ги наричам лекари по дентална медицина, а търговци на оборудване и зъболекарски материали. Пациентите е добре да проверят дали  зъболекарят, при който се лекуват е регистриран в съответната районна колегия”, призова още д-р Сийбергер.

„Добре е, че сме малка страна. При нас има зъботехници, които лекуват пациенти в кухни и в мазета, където им правят протези. Тази практика няма да продължи дълго време, защото това е криминално деяние и подлежи на санкции от закона”, коментира д-р Николай Шарков, председател на Управителния съвет на Българския зъболекарски съюз.

Делегатите ще обсъждат и каква  квалификация трябва да имат помощниците на лекарите по дентална медицина. Това не  са медицински сестри, а помощници на зъболекарите, които ги имаше и преди години, има ги и сега у нас. Ще има специални изисквания за тяхното обучение, за да оказват адекватна помощ на зъболекарите. „Повечето от тях в момента имат завършено средно образование, могат да имат и най-различна друга квалификация”, посочи д-р Шарков.

Досега над 600 български зъболекари, които желаят да работят в други страни-членки на ЕС, са напуснали България от 2007 г. насам, съобщи още д-р Шарков. В европейски  мащаб намалява интересът към специалността зъболекар.

Българските ученици все по-рядко казват: „Като завърша, ще стана зъболекар”, защото все повече регулации от страна на политиците притискат тази професия И тя от една свободна професия се превръща в професия,  която се нарича услуга. Всъщност, това не е услуга , а е лечение.  Именно тази комерсиализация, правена и от големите фирми, и от желанието на политиците за евтино лечение, води до отдръпване от желаещите да учат дентална медицина. „В България все още такава тенденция няма”, смята д-р Шарков.

У  нас на един зъболекар се падат едва по 900 пациенти, а в Европа това съотношение е 1: 1200. Според стандартите на Световната здравна организация /СЗО/ , за да може зъболекарят да издържа  зъболекарска практика на ниво  са му необходими даже 2000 пациенти.

„Нашата задача е да гарантираме дентално здраве за всички, като ключова роля има профилактиката, заяви проф. д-р Роберто Виана, председател на Световната дентална федерация/ FDI/.  

Страните на Стария континент заделят за дентални услуги годишно   между 54 млрд. и 75 млрд. евро.
 
Сред приоритетите е глобалната инициатива за борба със зъбния кариес до 2020 г..

От създаването на Българския зъболекарски съюз, който през декември 2010 г. навърши 105-години, подобен форум за първи път се провежда в България.