„Готов съм още тази седмица да запозная премиера и народните представители със същността и ползите от въвеждането на диагностично-свързаните групи (ДСГ)”, заяви министърът на здравеопазването д-р Стефан Константинов.

Според него е крайно време от думи за реформи в здравеопазването да се премине към дела, а ДСГ са най-удачният метод за финансиране на болниците, тъй като той позволява средствата да се разпределят обективно между болниците и да се повиши контролът над разходите, обясни д-р Константинов.

За въвеждането на ДСГ обаче у нас е нужно през следващата година да се съберат реални данни за заболеваемостта от болниците. За тази цел МЗ иска от 1 януари лекарите да имат повече свобода при лечението на пациентите си по клинични пътеки.

Идеята е медицинските специалисти да не са длъжни да правят всички процедури, които са записани в алгоритмите на пътеките, а само тези, които налага конкретното състояние на пациента. По този начин лекарите няма да се налага да изкривяват информацията, която подават към НЗОК, за да получат съответното финансиране.

Това не означава отказ от здравноосигурителния модел и връщане към държавно разпределение на средствата за болниците с бюджети. Напротив, през следващата година МЗ иска финансирането на лечебните заведения да бъде още по-гъвкаво, отколкото през тази година.

-brr-

През 2013 г. на базата на данните, които ще се съберат през 2012 г., МЗ иска да внедри и ДСГ като метод за финансиране на болниците. Тоест 2012 г. да бъде един начален период на събиране на данни и стартиране на пилотни проекти, а през следващите години системата на ДСГ ще се внедри напълно.

Диагностично-свързаните групи са най-удачният метод за финансиране на болниците и според световния опит. Този метод на финансиране е приложен за първи път в САЩ в края на 60-те години на миналия век. В момента той съществува в редица страни като Португалия, Ирландия, Словения, Дания, Австралия, Австрия, Белгия, Франция, Швейцария, Швеция, Германия, Италия, Испания и Холандия.

Ползите за болниците и пациентите от ДСГ са свързани с това, че дават възможност за по-справедливо разпределение на средствата между лечебните заведения и отделните специалности. При тях заплащането на разходите при лечението в болниците се обвързва с пола, възрастта, тежестта на състоянието на пациентите и придружаващите ги заболявания.

По този начин лечебните заведения получават по-адекватно финансиране за разходите, които правят при лечението на всеки отделен случай. Така дори възрастните пациенти с множество усложнения стават желани пациенти и не се връщат от лечебните заведения.

Освен това, покриването на реалните разходи на болниците спират нуждата да се измислят механизми за повторно хоспитализиране на пациентите и допълнително усвояване на обществени средства. Не на последно място справедливото разпределение на средствата между болниците дава възможност за намаляване на ножицата в доходите на специалистите.

Всичко това повишава мотивацията на лекарите за работа, подобрява отношението и грижите към пациентите, намалява неефективното изразходване на публичните средства.