Наближава един от най-светлите и обичани празници в годината – Великден. Последната седмица от земния живот на Иисус Христос се нарича „Велика” или „Страстна седмица”, т.е. седмица на страданията, прелюдия към вечния живот.

Възкресил в събота Лазаря, тържествено посрещнат –  влязъл в Йерусалим на Цветница, Той доброволно вървял стъпка по стъпка към предначертаната Си неизбежност. И докато православната църква отбелязва чрез специални богослужения всеки ден от Страстната седмица, възпоменавайки пътя на Христос към Голгота, страданията и изкупителното Му дело на Кръста, то в българската народна традиция са вплетени обичаи също за всеки един ден от тази седмица като подготовка за празника.

Неотменна част от нашите традициите е и козунакът. Този благоуханен обреден хляб се замесва преди изгрев слънце на Велика събота (в някои краища на България се правят козунаци и на Велики четвъртък). Според Ирина Теофилова, която вече почти двадесет години прави домашен козунак за Великден, майсторлъкът идва от мерака. И при най-голямото желание обаче няма как да си направите бухнал козунак, ако не спазвате някои основни правила.

Първо: стаята, в която се замесват козунаците, трябва да е топла. Самите продукти също – от яйцата до млякото. Маята за хляб трябва да е прясна, а е за препоръчване използваните яйца да бъдат домашни, защото „те определят хубавия жълт цвят на козунака и аромата му” – обясни ни тази тънкост оправната домакиня. Оказва се, че има огромно значение какво ще е брашното. Взема се хубаво, бяло брашно (да не е влажно), което задължително се пресява, защото така позволяваме на въздуха да влезе между частичките на брашното и тестото става по-пухкаво.

Мазнината също е ключов елемент за приготвянето на сладкото печиво: „Ако искате да стане на конци – използвайте олио, ако обаче искате козунакът да бъде по-мек и хлебен – сложете свинска мас. С нея освен това козунакът се изпича по-добре” – увери ни Ирина.

-brr-

Втората важна стъпка, която предстои, е замесването на тестото. Събеседничката ни признава, че козунакът изисква много грижи, защото тестото втасва три пъти – започва се от маята, после идва ред на замесеното тесто, а накрая втасва и оформеният вече козунак.

„Козуначеното тесто е уникално, то не е твърдо като хлебното, нито пък прилича на кексовото. Приготвянето му е по-трудно, защото не се меси с две ръце, а се завърта в по-голям съд. Замесват се всички продукти без мазнината. След това тя постепенно се сипва покрай тестото. Задачата ни е да отделяме тестото от съда, докато поеме мазнината”, продължава да разкрива тайните си майсторката.

Идва една от най-приятните части – оформянето на козунака. Тук се включват и дъщерите на нашата събеседничка. Благоуханният сладкиш може да е кръгъл или на плитка. Ирина ни разкри още един чалъм – плете се не като плитка за коса, а отдолу нагоре. Т.е. едното крайче винаги минава под другото. Според думите й семейството й предпочита сладкото печиво да е с плънка – със сладко, мармалад или локум, но иначе традиционният козунак е само с поръсена захар отгоре (като се маже преди това с жълтък, за да стане по-красив).

С много мерак пристъпваме и към третата фаза на приготвянето. „Козунакът се пече 1 час на умерена фурна, като трябва да наблюдаваме кога ще покафенее лекичко, за да го завием с фолио или хартия” – обясни ни нашата събеседничка. Тя добави още, че едно време козунаците са се пекли в големи фурни за хляб, които били на дърва. Вкусът на всичко, което се приготвя в такава фурна, е по-различен, защото се пече бавно и ароматът е неповторим.

Нейният баща й е разказвал, че някога във всяка къща на село е имало такава фурна. В градовете обаче невестите са замесвали своите козунаци в различно време, според реда си за градската фурна, където са ги носели, за да се изпекат.

Нашата събеседничка знае рецептата и начина на приготвяне на козунака от близка на семейството баба. Тя пък я е научила от своята майка. И така от поколение на поколение се пренася рецептата за приготвянето на този така обичан сладък хляб.

-brr-

„Майсторството идва, когато извадиш дъхавия козунак от фурната и той е на конци.” Ирина признава, че трудът е голям, но: „си заслужава веднъж годишно, ако има кой да го оцени. Семейството ми обожава домашния великденски козунак, децата се радват, раздаваме на близки и приятели, гощаваме дошлите ни за празника гости”.

Така за Възкресение Христово Ирина замесва около 15 кг. козуначено тесто. Тя споделя, че „напоследък наши приятелски семейства се връщат към българската традиция и проявяват интерес да приготвят сами козунаци за Великден”.

Ако пък нямате време, вижда ви се трудно, липсва ви „меракът” за приготвянето на сладкото печиво или мислите, че няма кой да оцени труда ви – вземете си готов козунак.

Срещнахме се и с майстор-пекаря Шеноу, който работи в баничарница до столична метростанция, където всички изделия са собствено производство. Той ни разказа, че използват маргарин за козунаците и също потвърди думите на Ирина, че всички продукти са от значение – от прясното мляко до брашното. Той бе по-пестелив в обясненията си, но според думите му българинът целогодишно обича да похапва козунак.

„Най-много, естествено, се прави обаче за Великден. Хората предпочитат козунак със стафиди и захар, но приготвяме според различните вкусове: има и с шоколад, с орехи, с локум и т.н.”

За 250 гр. козунак цените средно са около 1,50 и 1,80 лв., а за 400 грама варират между 2,20 и 2,50 лв. Коя цена обаче сте готови да платите – тази в магазина или бихте вложили малко повече труд, време и внимание, за да зарадвате близките си с домашен козунак със златиста коричка и неповторим аромат? Преценете сами...

Весели празници!